Черепният трон полностью

Джаян въздъхна и заби копието си в гърдите на мъжа. После се приближи до следващия и Хасик просна и него по гръб с ритник. Мъжът открито плачеше, когато Джаян се надвеси над него.

— Къде е господарят на дока?

Мъжът изстена през зъби, по лицето му потекоха сълзи. Под тялото му се образува голямо мокро петно. Джаян отскочи назад с отвращение.

— Жалко псе! — изръмжа той и вдигна копието си, за да нанесе удар.

— ДОСТАТЪЧНО!

Всички се обърнаха към говорещия. Облечената в изискани мъжки дрехи жена беше пристъпила напред.

— Аз съм господар на дока Айзадора.

— Господарке, не! — извика един от завързаните мъже.

Той се опита да се изправи на крака, но силен ритник го прати обратно на земята.

„Айзадора?“ — помисли си Абан.

Джаян се изсмя.

— Ти?! Жена? — Той се приближи до нея и я сграбчи за гърлото. — Кажи ми къде е господарят на дока или ще ти счупя врата.

Жената невъзмутимо срещна зверския му поглед.

— Казах ти, проклет дивако, че аз съм господар на дока.

Джаян изръмжа и започна да стиска. Известно време жената продължи да го гледа непокорно, но после лицето ѝ започна да почервенява и тя се загърчи безпомощно в ръката на Джаян.

— Шарум Ка! — извика Абан.

Всички погледи се обърнаха към него. Джаян продължи да стиска жената за гърлото, докато силата напускаше краката ѝ. Кхеват и Хасик го гледаха напрегнато, готови да се нахвърлят върху него при първия знак за неодобрение от Джаян.

Абан нямаше нищо против да коленичи, когато се налагаше, и го направи бързо, като притисна ръце и чело към дървената пътека.

— Културата на зеленоземците е странна, най-почитани Шарум Ка. Чух, че името на господаря на дока е Айза. Тази жена, Айзадора, може би казва истината.

Той остави неизказани думите, които беше набил в главата на момчето, докато разговаряха насаме. Господарят на дока беше по-ценен жив, отколкото мъртъв.

Джаян изгледа преценяващо жената, след което я пусна. Тя падна с посиняло лице на земята и се закашля, опитвайки се да си поеме дъх. Той я посочи с копието си.

— Ти ли си господарят на дока Айза? Знай, че ако разбера, че ме лъжеш, ще оставя всички мъже, жени и деца в това чинско село на милостта на копието.

— Айза беше баща ми — отвърна жената, — почина преди шест зими. Аз съм Айзадора и заех мястото му, след като погребалната баржа изгоря.

Джаян я гледаше замислено, но Абан, който беше наблюдавал и останалите затворници, вече беше убеден.

— Шарум Ка — каза той. — Вие превзехте Пристан за Черепния трон. Не е ли време да издигнете знамето?

Джаян го погледна. Това беше планът, който бяха обсъждали в подробности.

— Да — отвърна най-после той.

Роговете засвириха и шарумите подкараха пленените чини към доковете, за да гледат как господарката Айзадора смъква от флагщока лактънското знаме — голям тримачтов плавателен съд на синьо поле — и издига красиянския флаг, който представляваше две кръстосани копия на фона на залязващото слънце.

Това беше чисто символичен жест, но от голямо значение. Джаян вече можеше да пощади антуража ѝ и да ѝ определи статус на принцеса на чините, без да изглежда, че е проявил слабост.

— Жена — каза отново Джаян. — Това променя всичко.

— Всичко и нищо, Шарум Ка — каза Абан. — Мъж или жена, господарят на дока разполага с информация и връзки, а начинът, по който се отнесете с нея, ще повлияе на онези, които властват в езерния град. Нека властниците си мислят, че ще запазят титлите и имотите си, и ще ни поднесат на тепсия собствения си народ.

— Какъв е смисълът да завземам града, ако ще оставям чините да го управляват? — попита Джаян.

— Данъци — каза Кхеват.

Абан се поклони утвърдително.

— Позволете на чините да запазят лодките си и да превиват гърбове над рибарските мрежи. Но когато стигнат до вашите докове, три от всеки десет риби ще принадлежат на вас.

Джаян поклати глава.

— Тази господарка на док може да запази титлата си, но рибата ще бъде моя. Ще я взема като моя дживах сен.

— Шарум Ка, това са диваци! — извика Кхеват. — Не може наистина да искате да смесите божествената си кръв с камилската пикня, която тече във вените на чин!

Джаян сви рамене.

— Имам син каджи и дживах ка, която ще продължи кръвната ми линия. Баща ми знаеше как да укроти чините, както го направи с племената на Красия. Да стане едно с тях. Грешката му беше, че позволи на господарката Лийша да запази титлата си, преди да приеме, давайки ѝ свободата да откаже. Аз няма да бъда такъв глупак.

Абан се изкашля нервно.

— Шарум Ка, трябва да се съглася с великия дама Кхеват, чиято мъдрост е известна в цяла Красия. Баща ви призна титлата на господарката Лийша и ѝ даде свобода, защото от това зависеше правото на детето върху властта ѝ. Ако притежава само титлата, която вие ще ѝ дадете, значи, няма за какво да претендирате.

Джаян завъртя очи.

— Притеснения и приказки, приказки и притеснения. Само това правите вие, старците. Шарак Ка ще бъде спечелена с действия.

Абан на свой ред завъртя очи и този път думата взе Кхеват.