Черепният трон полностью

— Ей! — извика Люси.

— Не бързай да съдиш хората по ниския им статус — рече Лийша. Точно тя бе предложила на Люси да иска дворец, след като бе проучила брачните закони на красиянците. — Каджи не се ли е родил в семейство на нисши берачи на плодове? Десетки негови съпруги са притежавали дворци.

— Каджи е Избавителят, докоснат от Еверам — рече Аманвах.

— Сама каза, че Роджър също е докоснат от Еверам — отбеляза Лийша.

Аманвах се поколеба.

— Той е…

— Освен това каза, че Кендъл притежава част от дарбата му. Това не означава ли, че тя също е докосната?

Аманвах се облегна назад и скръсти отбранително ръце.

— Еверам докосва всички по някакъв начин. Не всеки получава дворец. Аз имам ли? Ами Сиквах? Ние сме от Кръвта на Избавителя. Трябва ли тази Кендъл да бъде поставена над нас?

— Да, точно така — рече Люси. — Може би точно тя трябва да е дживах, първа или както там се казва.

Веждата на Аманвах потрепна и Лийша разбра, че го е приела твърде навътре.

— Достатъчно, Люси. — Гласът ѝ прозвуча строго и жената се сепна. — Знам, че обичаш дъщеря си и искаш най-доброто за нея, но за какво Ядро ти е нужен тоя дворец? Нощ, ти изобщо виждала ли си дворец през живота си?

Люси изглеждаше готова да заплаче. Не беше от най-умните.

— Н-но вие казахте…

Лийша побърза да я прекъсне, преди да е издала номера им.

— Никога не съм ти казвала да обиждаш хората. Извини се. Веднага.

Ужасената Люси се обърна към Аманвах и придърпа полите си в тромав реверанс.

— Извинете, Ваше, ъъъ…

— Височество — подсказа ѝ Лийша.

— Височество — повтори Люси.

— Мисля, че е най-добре да си отделите малко време, за да обмислите нещата — каза Лийша. — Аманвах трябва да си напомня, че Кендъл не е някакво товарно муле, за което може да се пазари, а Люси да си припомни пасажите от Канона, които се отнасят до алчността. Рони ще ви запише нов час, когато да се видим отново. Може би по Пълнолуние?

Пълнолунието беше благословен ден за евджахците, ден за даване на клетви и сформиране на съюзи. Освен това така проблемът се отлагаше почти с месец, което даваше възможност на нея и Люси да потърсят нова причина за отлагане.

Аманвах кимна.

— Съгласна съм.

Без да се бави, Люси скочи от мястото си. Направи реверанс и изчезна. Аманвах остана на стола си и поклати глава, когато вратата се затвори зад жената.

— Кълна се в топките на Еверам, че не мога да разбера дали тази жена е майстор на пазаренето, или пълна глупачка.

Лийша беше изумена.

— Я виж ти, Аманвах, досега не те бях чувала да ругаеш.

— Аз съм Невеста на Еверам — рече Аманвах. — Ако аз не мога да говоря за топките му, кой би могъл?

Думите ѝ накараха Лийша да се засмее — първият ѝ искрен смях от цяла вечност. Аманвах се присъедини към нея и за миг между тях се възцари хармония.

— Какво още си наумила, Аманвах? — попита тя.

— Ти носиш дете — каза Аманвах. — Искам да знам дали е от баща ми.

Изведнъж хармонията изчезна. Както и слабостта и раздразнението на Лийша. В тялото ѝ нахлу адреналин и тя застана нащрек. Ако Аманвах се осмелеше да заплаши детето ѝ…

— Не знам за какво говориш.

Аманвах извади торбичката си с хора.

— Не ме лъжи, господарке. Заровете вече го потвърдиха.

— Но не ти казаха чие е? — попита Лийша. — Странни неща са тези зарове. Капризни са като че ли. Ненадеждни.

— Няма никакво съмнение, че носиш дете — рече Аманвах. — За да науча повече, ми трябва кръв.

Тя впери поглед в Лийша.

— Само капка или две, и ще мога да кажа кой е баща му, какъв е полът му и какво бъдеще го чака.

— Дори да бяха бременна, какво изобщо те засяга това? — попита Лийша.

Аманвах се намръщи.

— Ако детето ми е роднина, от кръвта на Избавителя, значи, мой дълг е да го пазя. Малцина знаят по-добре от мен колко убийци ще привлече детето на Шар’Дама Ка.

Предложението беше изкушаващо. Полът на детето можеше да отдалечи с години приближаващата война с Красия, а Лийша отчаяно искаше да научи как да го предпази.

Но тя не се поколеба и поклати глава. Ако дадеше на Аманвах дори една капка от кръвта си, красиянката щеше да открие всяка една от слабостите ѝ. Никоя дама’тинга не се осмеляваше толкова безцеремонно да поиска кръвта на друга. Това беше обида, която можеше да ги направи врагове за поколения напред.

Гласът на Лийша изплющя като камшик.

— Самозабравяш се, дъще на Ахман. Или това, или ме мислиш за глупачка. Махни се от погледа ми. Веднага, преди съвсем да съм изгубила търпение.

Аманвах примигна, но погледът на Лийша пламтеше, а думите ѝ бяха искрени. Тук властта беше в нейните ръце. Всички в Хралупата щяха да се обърнат срещу Аманвах, ако тя дори вдигнеше пръст срещу нея. Повечето от тях дори копнееха този ден да настъпи.

Младата жрица се изправи с достойнство и закрачи към вратата, без да бърза.

Когато мандалото падна, Лийша отново зарови лице в шепите си.

Аманвах се качи в шарената карета със странно изражение на лицето. Роджър беше свикнал с настроенията ѝ, разчиташе ги в погледа ѝ и се справяше с тях с лекотата, с която се справяше с ядроните.