Но Кендъл беше излизала много пъти в нощта без него и вече беше време да спре да я пази.
— Твърде лесно — извика той, когато тя накара демоните да се бият помежду си. — Всеки второкласен жонгльор може да накара демоните да се бият, ако разполага с някоя от партитурите ми.
Това не беше съвсем вярно, но Кендъл все още действаше твърде плахо в хармонията си със Сиквах. Тя трябваше да се развива.
Кендъл му се усмихна.
— Така ли? А какво ще кажеш, ако започнат да се бият със себе си?
Тя извъртя музиката като нож в рана и полските демони обърнаха зъбите и ноктите си към самите себе си. Кендъл ги накара първо да си извадят очите и те започнаха да залитат наоколо, слепи в своята агония и ярост. След това ги принуди да паднат по гръб и да започнат яростно да забиват нокти в телата си, докато множеството рани ги победят. Горещата воняща сукървица, излъчваща слабо магическо сияние, се събираше на малки локви около тях.
След малко само един демон продължаваше да мърда. Съществото с дебела броня беше водачът на групата. Мелодията на Кендъл утихна и то скочи на крака; раните му вече бяха започнали да се затварят. Скоро щеше да бъде напълно здраво, а млечнобелите му слепи очи щяха да започнат да виждат отново.
Кендъл не му остави време за това. Пипалата на музиката ѝ се протегнаха напред, обвиха демона и го поведоха право към отвесната каменна страна на хълма. То отстъпи с писъци назад, но Кендъл го водеше като кукла на конци и го накара да удари главата си в камъка. Продължи да го тласка напред, докато се чу влажен пльокащ звук и съществото се свлече на земята с размазан череп.
Роджър изсвири пронизително, докато всички ръкопляскаха. Дори Колив удари с копието в щита си. Но след това посочи на юг.
— Задават се огнени демони. Дървесни от изток.
Роджър погледна и видя приближаващите се ядрони, които все още се намираха на известно разстояние от тях.
— Свали цигулката, Кендъл. Ред е на Аманвах и Сиквах.
Аманвах се плъзна до Сиквах и гласът ѝ се вля с лекота в нейната песен за невидимост, като вплете нотките за призоваване.
Кендъл се усмихваше гордо, когато отиде при Роджър, и се притисна към него. Той почувства как пулсът му се ускорява и лицето му пламна. Напоследък ученичката му съвсем лесно го възбуждаше. За него тя се бе превърнала в една съвсем различна личност.
— Скоро ще станеш добра колкото мен — каза той искрено.
Кендъл го целуна по бузата.
— По-добра.
— От твоите уста в ушите на Създателя — каза Роджър. — Не бих си го представил другояче.
Огнените демони се втурнаха нагоре по хълма, но преди да стигнат до върха, съпругите му ги съблазниха. Роджър се опита да го обясни с други думи, но никоя не се оказа подходяща. Ядроните обградиха Аманвах и Сиквах, издавайки тихи ритмични звуци, които смущаващо напомняха мъркане.
Появи се и групата от дървесни демони, която се разпръсна, за да обгради хълма. Колив приклекна, а Роджър и Кендъл стиснаха здраво инструментите си, готови да се включат при необходимост.
Гласовете на певиците слязоха в по-ниска тоналност и Аманвах поде солова мелодия. Огнените демони извиха гърбове, засъскаха и се втурнаха да охраняват хълма. Не спираха да съскат, докато дървесните се приближаваха, и когато влязоха в обхвата им, започнаха да плюят огън по тях.
Разразилата се битка беше яростна, ала превесът на едната страна беше очевиден. Дървесните демони се страхуваха от огнените, но въпреки това ги убиваха на място. Огнените демони можеха да ги наранят или дори да ги убият понякога, но не и преди дървесният демон да размаже няколко от тях.
Тогава Сиквах се присъедини към съблазняването на Аманвах, като разпростря песента за невидимост така, че да покрива и новите им съюзници. Дървесните се мятаха диво, но пъргавите огнени демони танцуваха около тях и ги засипваха с пламтящи плюнки. Където и да паднеха, те изригваха в ярки пламъци, от които пред очите на Роджър се появяваха петна. Той раздвижи дясната си ръка, която беше осакатена, след като огнен демон беше отхапал показалеца и средния му пръст.
Скоро и последният дървесен демон се свлече на земята и се превърна в овъглени останки.
— Все едно е попаднал под слънчев лъч! — извика Кендъл, докато ръкопляскаше.
— Да — отвърна Роджър, — но нали ти казах, че е твърде лесно да накараш демоните да се бият един срещу друг.
Разбира се, това, което бяха направили съпругите му, беше много повече, но също като Кендъл, и те бяха дошли тук, за да надминат себе си.
Аманвах му се усмихна. Гласът ѝ се вдигна с няколко октави и песента, която до момента караше огнените демони да танцуват, въодушевени от победата си, сега подейства като камшик, който ги накара да се впуснат в трескав бяг. На около миля от хълма се намираше рибарско езерце. С подсилените от защитеното зрение сетива Роджър чу плясъци, когато огнените демони наскачаха вътре, и видя издигащите се облаци пара, отбелязващи смъртта им.
