Но нищо не можеше да му подскаже какво си мисли тя в момента. В поведението ѝ нямаше и капка от обичайното ѝ високомерие. Тя изглеждаше разтърсена.
Роджър улови ръката ѝ.
— Добре ли си, любов моя?
Аманвах отвърна на стискането му.
— Всичко е наред, съпруже. Просто съм разстроена.
Роджър кимна, макар да знаеше много добре как изглежда разстроената Аманвах, а това в момента беше нещо по-различно.
— Мама все още ли не се е вразумила? — попита Кендъл.
— Господарката Лийша сигурно я е убедила — каза Сиквах.
— Не бих разчитал на това — обади се Роджър. — Лийша може и да не се противопоставя открито, но въобще не е ентусиазирана от идеята.
— Тепърва ще разберем — рече Аманвах. — Господарката Лийша, изглежда, е склонна да посредничи за договора, но аз не съм убедена, че е безпристрастна. Може да поиска непосилна зестра.
— Не се притеснявайте за зестрата ми — каза Кендъл. — Нека поговоря с нея…
Аманвах поклати глава.
— В никакъв случай. Не е прилично да се намесваш в тези дела, малка сестро.
— И какво, всички имат думата за моята сватба, само аз не? — попита Кендъл.
Роджър се засмя.
— Пак е повече, отколкото получих аз. Мен дори не ме питаха дали искам да се оженя. — Когато Кендъл го зяпна, той бързо додаде: — Аз, разбира се, исках. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
— Точно затова и двамата не трябва да се намесвате в обсъжданията — каза Аманвах. — И двамата ще видите договора, преди да го подпишете, но да слушате как изброяваме недостатъците ви, докато се пазарим, само ще ви навреди. Както е написано в Евджаха, „бездушието при уговарянето на един брак може да задуши пламъците, които трябва да го поддържат“.
Кендъл въздъхна.
— Просто ми омръзна да спя у мама. Не ми пука за някакъв си лист хартия.
Роджър вървеше в нощта, отметнал защитното си наметало назад въпреки хладния въздух. Вдъхна дълбоко, изпълвайки дробовете си със зимен студ. Твърде дълго се беше задушавал в това наметало.
Роджър и Кендъл свиреха лека мелодийка с цигулките си, изтласквайки изкусно ядроните от района, а Аманвах и Сиквах припяваха в хармония, за да ги направят невидими за демонските сетива.
Бяха само петимата. Кендъл и Сиквах вървяха отзад, съединени в музиката си като любовници. Роджър и Аманвах бяха свързани по същия начин. Той усещаше как гласът ѝ отеква в него с по-интимни нотки, отколкото когато правеха любов. Четиримата изпълняваха една песен, но гласът на Аманвах се водеше по цигулката на Роджър, а Сиквах следваше Кендъл. Това им позволяваше при нужда да се разделят на две двойки, като струните и гласът взаимно подхранваха енергиите си. Напред крачеше Колив, наострил всичките си сетива, с щит и копие в ръка.
Не носеха светлина — светът бе озарен от магията. Роджър и Кендъл имаха направени от Аманвах и Сиквах шарени защитени маски, които им позволяваха да виждат сиянието ѝ. Принцесите бяха прибрали косите си в нежни златни мрежички, от които висяха защитени монетки, даващи им същата сила. Аманвах беше избродирала защити за зрение върху тюрбана и воала на Колив, за да може да ги придружи.
Вървяха, докато не стигнаха до любимото си място за упражнения, един доста широк хълм, който им позволяваше да виждат надалеч във всички посоки. Колив веднага се озова горе и огледа терена. Даде им знак, че е чисто, и те се изкачиха при него.
Когато заеха позициите си, Роджър свали лъка и гласът на Аманвах заглъхна заедно с цигулката му.
Кендъл кимна и промени лековатата мелодийка, пропъждаща демоните, в призив, който достигна далеч в нощта, привличайки ядроните с обещанието за лесна плячка. Сиквах не спираше да пее, като гласът ѝ продължаваше да прикрива присъствието им.
Първи ги достигнаха вятърните демони и две от съществата започнаха да се спускат, кръжейки над главите им. Кендъл ги привлече по-близо и музиката ѝ внезапно се промени. Сиквах с лекота изостави заклинанието за прикриване, гласът ѝ се присъедини към музиката на Кендъл и демоните рязко промениха посоката си посред полет. Сблъскаха се във въздуха и започнаха да падат надолу в мешаница от тракащи клюнове и свистящи нокти. Стовариха се с такава сила на земята, че Роджър чу как кухите им кости се строшиха.
Двамата с Аманвах изръкопляскаха, а Кендъл и Сиквах се поклониха, както ги беше научил.
— Полски демони на запад — извика Колив.
Групичката беше малка, само пет звяра, но пет полски демона можеха да ги накълцат на парчета за секунди.
Двете жени бяха абсолютно спокойни, когато се обърнаха, за да посрещнат приближаващата се опасност. Сиквах беше запяла отново своята песен за невидимост, скривайки като с невидимо наметало стоящите на хълма пет човешки същества от сетивата на демоните.
Когато групата ги наближи, притегляна от настоятелния зов на Кендъл, тя сбърчи вежди и насложи върху първата мелодия втора, карайки демоните да се сгърчат от болка. Сиквах прибави съответната хармония, като продължи да ги прикрива и същевременно додаде енергия към атаката на Кендъл.
Когато демоните се приближиха, Роджър стисна здраво цигулката; не беше забравил нощта, в която тя едва не бе изядрена заради него.
