Погледът на Роджър прескочи от грамадното тежко бюро към прозореца, който се намираше на няколко фута от него. Ако имаше жив човек, който да може да го направи, то това беше Гаред Кътър.
Роджър се ухили. Винаги се чувстваше в безопасност с Гаред.
— С радост съм готов да те спасявам от документите.
Гаред също се ухили.
— Идвай към единайсет всяка сутрин с някой спешен въпрос и вечно ще съм ти благодарен. Нещо за пиене?
— О, нощ, да!
Роджър беше пресушил мяха, но виното действаше бавно. Гаред се беше пристрастил към анжиерското бренди и винаги държеше по една бутилка в стаята си. Роджър напълни две чаши. Действаше бързо, и Гаред не забеляза, че пресуши едната и я напълни отново, преди да ги отнесе на писалището.
Чукнаха се и пиха. Гаред отпи само глътка, но Роджър опразни своята и отиде да си налее трета.
— За днес поне е така. Със сигурност имам спешен проблем.
— Така ли? — попита Гаред. — Слънцето изгря, нищо не гори, значи, не е толкова зле. Да запалим по една лула и да поговорим, преди да потеглим към срещата с пратеника. Наистина ли гласът му звучи толкова добре, колкото златото?
Роджър пресуши и следващата чаша и си сипа четвърта, преди да седне на един от столовете пред голямото писалище. Гаред се настани на другия и започна да пълни лулата си. Гаред Кътър не беше човек, който да оставя писалището да го отделя от останалите.
Роджър прие предложения лист и напълни лулата си.
— Спомняш ли си как се запознах с Лийша в лазарета?
— Всички знаят тази история — отвърна Гаред. — Началото на разказа за това, как си срещнал Избавителя.
Роджър нямаше сили да спори.
— Помниш ли, че ме попита кой ме е вкарал там?
Гаред кимна.
Роджър изпразни чашата си.
— Беше пратеникът на херцога със златния глас.
Лицето на Гаред мигом помръкна като на баща, който е намерил дъщеря си с насинено око. Той сви едрите си юмруци.
— Като приключа с него, всичките билкарки в Хралупата няма да успеят да го закърпят.
— Стига глупости — каза Роджър. — Сега си барон на Хралупата на дърваря, а не бияч при Смит.
— Не може да оставиш такова нещо да му се размине — каза Гаред.
Роджър го погледна.
— Джейсън Златния тон е пратеник на херцога, представител на Бръшлянения трон в Хралупата. Каквото му кажеш, все едно го казваш на самия херцог Райнбек. Каквото му
Той го стрелна с поглед, който накара дори страховития дървар да отстъпи назад.
— Имаш ли представа какво би могъл да причини херцогът на теб — на Хралупата — ако пребиеш до смърт проклетия му пратеник?
Гаред се намръщи.
— Значи, трябва да накараме някой друг да го направи?
Роджър затвори очи и преброи до десет.
— Остави ме сам да се оправя.
Гаред го погледна със съмнение. Роджър не беше боец.
— Ако искаш сам да се оправиш, защо ми го каза?
— Не искам да причиняваш нищо на Джейсън — каза Роджър. — Но не очаквам той да бъде толкова снизходителен.
Гаред примигна.
— Сниз-какво?
— Великодушен — обясни Роджър. — Може да се притесни, че ще направя нещо, и да тръгне след мен и всичко, което е мое. Ще спя по-добре, ако отделиш неколцина дървари да наглеждат хората му.
Гаред кимна.
— Разбира се. Но, Роджър…
— Знам, знам — прекъсна го Роджър. — Не мога да го оставя да загноява.
— Вече вони — рече Гаред. — Ще ми се Избавителят да беше тук. Той щеше да му откъсне главата и никой нямаше да посмее да си отвори устата.
Роджър кимна. Това беше планът му от деня, в който за пръв път видя Арлен Бейлс.
Но Защитеният така и не се върна.
Роджър се размърда в стола си. Докато чакаха Тамос и Джейсън в залата на съвета, напрежението се усещаше осезаемо. Лорд Артър и капитан Гамон бяха по-сковани от обичайното, макар да не беше ясно дали причината бяха новините от Анжие, или просто присъствието на кралския пратеник. Инквизитор Хейс изглеждаше така, сякаш бе изял кисела ябълка.
Дори Лийша се беше измъкнала от дупката си заради тази среща. Не беше напускала дома си през седмицата след припадането ѝ в двора. Билкарките бдяха край леглото и не пускаха вътре дори Роджър. И сега Дарси я вардеше като вълчата хрътка на Евин Кътър.
Лесно беше да се разбере защо. Лийша беше бледа, с подпухнало лице и кървясали очи. За жена, която не обичаше да се гримира, дебелият пласт пудра по лицето ѝ говореше достатъчно, както и изпъкналите като въжета жили на шията ѝ.
Болна ли беше? Лийша бе може би най-могъщата лечителка в Теса, но носеше по-голям товар на раменете си дори от Роджър, а и почти не си даваше почивка. Тя му се усмихна слабо и той ѝ отвърна с широка, макар и напълно неискрена усмивка.
Седящият до него Гаред изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да излезе от кожата си. Никога нямаше да позволи нещо да се случи на Роджър, но едрият дървар имаше навика да чупи нещата, които искаше да поправи.
До барона се бяха подредили Ърни Пейпър и Смит, които разговаряха тихо, допрели глави. Едва ли бяха наясно каква е причината за напрежението в стаята, но можеха да се досетят, че пратеникът на херцога не е дошъл на гости.
