Черепният трон полностью

Но мускулите му отказваха да се отпуснат. Макар и да стоеше неподвижно, той дишаше тежко, изпълнен с колебание дали да се бие, или да избяга.

Джейсън повика Хари и старият жонгльор слезе по предното стълбище, за да го посрещне. Мъжете се прегърнаха и се потупаха по гърбовете, а ножовете сякаш по собствено желание се плъзнаха в ръцете на Роджър.

Учениците му, Ейбръм и Сали, не се виждаха никакви. Ейбръм, който беше счупил цигулката на Роджър и го беше натискал към земята. Сали, който се беше смял и беше пребил майстор Джейкъб до смърт.

Но учениците бяха просто инструменти. Заповедта беше дошла от Джейсън. Който трябваше да плати за престъплението си.

— Роджър, какво правиш?

Резкият шепот на Кендъл зад гърба му го накара да подскочи. Как беше успяла да се промъкне до него?

— Гледай си инструмента, Кендъл — отвърна той. — Това не те засяга.

— Абсолютно ме засяга, щом ще ти ставам съпруга.

Роджър я погледна и нещо в очите му я накара рязко да си поеме дъх.

— Засега — рече тихо той — единственото, което ти стига да знаеш, е, че ако някой демон се кани да изяде Джейсън Златния тон и за да го спася, трябва просто да изсвиря една кратка мелодийка, ще предпочета да си разбия цигулката на парчета.

— Кой е Джейсън Златния тон? — попита Аманвах веднага щом Роджър влезе в стаята им.

Беше облякла пъстроцветните си копринени дрехи и лицето ѝ изглеждаше красиво въпреки гнева.

Беше го очаквал, но не чак толкова скоро. През последните няколко седмици Кендъл и съпругите му бяха станали неразделни другарки.

— Джейсън Златния тон е само моя работа и на никой друг — сопна ѝ се той.

— Как ли пък не! — Аманвах плю на пода, изненадвайки Роджър със своя плам. — Ние сме твои дживах. Твоите врагове са и наши.

Роджър скръсти ръце.

— Защо не питаш заровете ти, щом толкова искаш да разбереш?

Аманвах се усмихна напрегнато.

— Ах, съпруже. Знаеш, че вече съм го направила. Предлагам ти възможност да ми го разкажеш със собствени думи.

Роджър я погледна замислено. Несъмнено вече беше питала заровете, но онова, което ѝ бяха казали алагай хора, беше нещо съвсем различно. Може да е научила цялата история — повече от онова, което знаеше той — а може и да беше получила само някакви неясни намеци, които да използва, за да изтръгне от него информация.

— Когато хвърлиш заровете, научаваш само онова, което Еверам иска да знаеш — възрази той с ясното съзнание, че навлиза в опасни води.

За негова изненада, усмивката на Аманвах поомекна.

— Започваш да се учиш, съпруже.

Роджър се поклони отсечено.

— Имам отлични учителки.

— Трябва да се научиш да вярваш на своите дживах, съпруже — каза Аманвах, сложи ръка върху неговата и се приближи още повече.

Роджър знаеше, че това е добре пресметнато движение, също като нейния гняв, но не можеше да отрече, че е ефективно.

— Аз просто… — Роджър преглътна буцата в гърлото си. — Не съм готов да говоря за това.

— Хора казват, че ви разделя кръв — рече Аманвах. — Кръв, която може да бъде измита само с кръв.

— Ти не разбираш… — започна Роджър.

Аманвах го прекъсна със смях.

— Аз съм дъщеря на Ахман Джардир! Нима си мислиш, че не разбирам кръвното отмъщение? Всъщност ти не разбираш, съпруже. Трябва да убиеш този човек. Трябва да го направиш сега, преди той да получи възможност отново да нападне теб и твоите хора.

— Няма да посмее — каза Роджър. — Не и тук. Не и сега.

— Кръвното отмъщение може да се предава от поколение на поколение, съпруже — рече Аманвах. — Ако не го убиеш, може би неговите внуци ще си отмъстят на твоите.

— И аз ще попреча на това, ако го убия сега? — попита Роджър. — Или просто веднага ще си създам врагове в лицето на децата му?

— Ако той има такива, най-добре е да убиеш и тях — отвърна Аманвах.

— Създателю, сериозно ли говориш? — възкликна втрещеният Роджър.

— Ще изпратя Колив — каза Аманвах. — Той е кревакхски наблюдател и едно от Копията на Избавителя. Никой няма да го забележи, а за всички свидетели твоят враг просто ще е паднал от коня или ще се е задавил с грахче.

— Не! — извика Роджър. — Никакви наблюдатели! Никакви дама’тингски отрови. Изобщо няма да се намесвате. Джейсън Златния тон е мой и аз трябва да реша дали ще си отмъщавам, или не, и ако ти не уважиш решението ми, това ще сложи край на брака ни.

След думите му настъпи мълчание. Толкова дълбоко, че Роджър можеше да чуе туптенето на сърцето си. Част от него искаше да си вземе думите обратно дори само за да разчупи тишината, но той просто не можеше да го направи.

Защото бяха абсолютно верни.

Аманвах впери поглед в него и той не отмести очи, предизвиквайки я да примигне.

Накрая жената го направи, сведе поглед и се поклони ниско. От думите ѝ капеше отрова.

— Както желаеш, съпруже. Кръвта му е само твоя.

После го погледна отново.

— Но знай, че с всеки ден, в който оставиш този мъж да живее, действията му ще натежат срещу теб, когато тръгнеш по самотния път, за да бъдеш съден.

Роджър изсумтя.

— Ще рискувам.

Аманвах издиша гневно през носа си, завъртя се на пети и се изнесе към личните си покои, като затръшна вратата след себе си.