Л.
Проблемът, който обсъдихме при последното ти посещение, остава. Случилото се в Лактън прави разрешаването му още по-спешно. Кралската билкарка не се е отказала. Имаме нужда от твоето мнение.
Нали знаеш, че селяните не те наричат вече само чародейка? Лийша Пейпър, новата графиня на Хралупата. Името ти се уголемява. Още нещо, което да обсъдим, докато си при нас.
Ала тонът на писмото беше ясен. Тамос и останалите щяха да останат за кратко в Анжие, но Лийша нямаше да се прибере скоро. Не и ако трябваше да осигури наследник на трона, преди красиянците да намерят начин да нанесат директен удар върху Лактън.
Завладееха ли езерния град, вече нищо нямаше да им пречи да насочат вниманието си на север. Но Юкор от Мливари, спокоен в своите планини, нямаше да обедини силите си с Анжие, докато смяташе, че може да използва заплахата, за да разреши собствените си проблеми.
Лийша подаде безмълвно листа на Джизел, която го прочете намръщено и поклати глава.
— Не можеш да отидеш. Те ще те задържат под ключ в двореца, докато не се роди детето.
— Не виждам какъв избор имам — отвърна Лийша.
— Твърде болна си, за да пътуваш — каза Джизел.
— Припаднах от изтощение и стрес преди седмица. Не съм инвалид.
Джизел сви рамене.
— Аз съм твоята билкарка и твърдя иначе. Изправи мен на твое място. И аз съм се обучавала при Бруна. Всичко, което можеш да направиш за херцога, мога да го направя и аз.
Лийша поклати глава.
— Тук не става дума само за умения, а за достъп. Райнбек дори няма да признае, че има проблем. Арейн се нуждае от някой, когото да може да скрие от погледите на другите в двореца. Ако се наложи да оперирам, кралската билкарка и някой определен член от семейството ще са единствените, на които ще позволят да използват нож върху херцога.
Предпочете да премълчи, че Джизел се беше допитвала много по-често до нея за разни усложнения при бременност, отколкото обратното.
Джизел повдигна вежди.
— Ще извадиш късмет, ако графът те запази като своя кралска билкарка, предвид обстоятелствата.
Лийша кимна и се ухапа от вътрешната страна на бузата, за да потисне чувствата, които възбудиха тези думи.
— Да, но Арейн може да не знае, че детето не е негово. Във всеки случай ще се постарае да запази тайната, докато не получи каквото иска от мен.
„Или поне така се надявам.“
— Съжалявам, Стела — каза Лийша. — Самият херцог ми нареди да замина за Анжие.
— Но, господарке, рисунките ще избледнеят само след няколко дни.
Паниката в очите на момичето беше притеснителна.
— Ще продължим с експериментите, след като се върна, обещавам — каза Лийша.
— Но някои ще запазят оръжията си, след като заминете — възрази Стела. — Те ще продължат да се бият. А останалите отново ще се превърнем в едно нищо.
— Ти не си нищо, Стела — отвърна Лийша, но момичето не я слушаше.
Стела пристъпяше от крак на крак и се чешеше по рисунките на защити върху кожата ѝ. Стоеше в сенките далеч от прозореца, опитвайки се да задържи енергията колкото се може по-дълго, но дори слабата светлина в стаята беше достатъчна, за да източи магията от нея.
Останалите, чиято кожа беше защитила Лийша, се държаха по същия начин. Бяха започнали да се обличат в обикновени роби, като онази, която Арлен носеше при първата им среща, с дълги широки ръкави и качулки, които скриваха защитите от светлината. Мнозина се криеха през деня в тъмните мазета и хамбарите, за да си откраднат по няколко часа възстановителен сън, вместо да се върнат към силата си на смъртни. Уонда ги изкарваше на светло, когато можеше, но нямаше как да бъде навсякъде.
Може би беше най-добре да ги остави да охладят страстите за няколко седмици, преди да се е случило нещо ужасно.
— Може ли да дойда с вас? — попита Стела с надежда. — Да ви пазя по пътя на север?
Лийша поклати глава.
— Благодаря ти, дете, но ще бъда придружавана от дървари и Дървени войници, а с мен ще пътува и Уонда.
— Можете да татуирате… — започна Стела.
