Черепният трон полностью

— Смесих сив корен със семена от овара, като си мислех, че това ще изцели главоболието на Мерем Бъчър — каза Лийша. Тя се усмихна, плесна с ръце и каза с писклив глас, имитирайки виковете на Бруна: — Глупаво момиче? Нима си мислиш, че да бъдеш сляп цяла седмица е по-добре от проклетото главоболие?

Всички се разсмяха, звук, който вече беше почти непознат за Лийша. За миг предчувствието за зло избледня.

— Сега съм аз! — извика Вика.

Роджър нямаше никакво желание да се упражнява с Кендъл и съпругите си, докато фургонът бавно се поклащаше по пътя. Не се интересуваше дори от по-приятни забавления. От години около врата му висеше примка, но сега той усещаше как тя се затяга. Просто седеше и настройваше цигулката си в търсене на онзи невъзможно идеален тон.

„Никога няма да го намериш — беше казал Арик, — но това не означава, че трябва да спреш да го търсиш.“

Жените усещаха настроението му и го оставиха насаме с мислите му, докато играеха красиянски настолни игри или четяха на Кендъл пасажи от Евджаха. От време на време се разнасяше смях и Роджър се радваше, че го чува, макар самият той да не участваше в него. Нямаше представа какво ги чака в Анжие. Дори Кендъл, с умението ѝ да омагьосва ядроните, щеше да привлече вниманието на херцога. Ако се опиташе да я задържи за себе си, това щеше да е още една причина никога да не си тръгнат от там.

Хралупата се беше разраснала дотолкова, че макар да пътуваха вече цял ден, още не бяха стигнали до границата ѝ. Но поне имаше една странноприемница. Следващите няколко нощи щяха да прекарат в палатки — нещо, което никога не беше допадало на Роджър. Палатката на Аманвах приличаше повече на павилион, с половин дузина слуги, които се грижеха за нуждите им, но когато станеше време за спане, Роджър беше готов да го смени с килер, стига стените му да бяха солидни и да заглушаваха звуците, издавани от ядроните.

Странноприемницата беше опразнена, в очакване на кралския керван, но графът вечеря в стаята си. Лийша не беше поканена да се присъедини към него, което породи много слухове.

Джейсън също липсваше в салона, макар че това не изненада никого. Той като че ли предпочиташе да избягва Роджър така, както Роджър избягваше него.

Аманвах също предпочиташе да се оттегли, но Роджър не ѝ позволи; той покани Лийша, Гаред и Уонда да се присъединят към тях в салона. Бързо научаваше красиянските закони, когато му отърваше — неговата дживах не можеше да отхвърли веднъж отправена покана. Сиквах обсеби кухнята, наплаши прислугата и накара дал’тингите от ескорта на Аманвах да сервират на масата им. Да не дава Създателят някоя кръчмарка да обидеше Нейна Светлост, като се поклонеше неправилно.

Джизел и Вика се настаниха на друга маса заедно с няколко от ученичките и всички бяха повече от доволни да бъдат обслужвани от хралупари. Колив стоеше до стената и наблюдаваше всички, неподвижен като пън. Роджър никога не го беше виждал да се храни.

— Разкажи ни за херцог Райнбек, съпруже — каза Аманвах, преди да им поднесат следващото ястие. — Ти го познаваш, нали?

— Да, малко — отвърна Роджър. — От времето, когато майстор Арик беше кралски вестител. Научих се да чета в дворцовата библиотека.

— Сигурно е било чудесно — въздъхна завистливо Лийша.

Роджър сви рамене.

— За теб вероятно, да. Аз лично чаках с нетърпение да се върна към свиренето. Но господарката Джеса настояваше да науча буквите и дори Арик се съгласи с нея.

— Господарката Джеса е била кралска билкарка? — попита Лийша.

— Не точно — отвърна Роджър.

Лийша присви очи.

— Плевичарка.

Роджър кимна.

— Какво е плевичарка? — попита Аманвах.

— Ще си допаднете. — Лийша се справи страхотно, добавяйки капка отрова в тона си. Наистина ѝ идваше отвътре. — Плевичарката е кралска отровителка.

Аманвах кимна.

— Висша чест за доверена служителка.

— Няма никаква чест в отровата — отвърна Лийша.

— Доста по-сложно е от това — отсече Роджър. После погледна Лийша в очите. — И няма да стоя и да те слушам как говориш за господарката Джеса по този начин. За мен тя беше най-близкото нещо до майка, след като моята умря. Създателят знае колко пъти съм си прехапвал езика заради Илона.

Лийша изсумтя.

— Вярното си е вярно.

— Виждал съм херцога из двореца — продължи Роджър, — обикновено отиваше или се връщаше от кралския бордей. С братята му имаха собствен тунел дотам, за да ходят незабелязани.

— Естествено, че са имали.

Лийша започна да реже стръвно месото в чинията си, сякаш ампутираше крайник.

— Това го има и в Красия — каза Аманвах. — Мъжете с власт трябва да имат много деца.

— Създателю, никакъв шанс — рече Роджър. — Всичките момичета на Джеса пиеха чай от пом. Не може кралските копелета да тичат из целия град.

Лийша го изгледа отровно и Роджър се задави.

— Те… — Аманвах се поколеба, както правеше, когато търсеше подходящата дума на тесански. — Тези дживах сен пият билки, за да не могат да имат деца?

— Отвратително — каза Сиквах. — Що за жена би направила от себе си кха’тинга?

— Те не са дживах сен — каза Лийша на Аманвах. — Те са хейсах.