Аманвах и Сиквах сближиха глави и си зашепнаха бързо на красиянски. Красиянската дума не беше позната на Роджър, но той лесно можеше да се досети за значението ѝ. С всяка секунда този разговор ставаше все по-смущаващ.
Аманвах се изпъна, изпълнена с достойнство.
— Няма да обсъждаме такива въпроси, докато разчупваме хляба в името на Еверам.
Роджър бързо се поклони.
— Права си, разбира се,
— Разкажи ми повече за клана на Райнбек — рече Аманвах. — Каква е кръвната им връзка с Каджи?
— Няма такава — отвърна Роджър.
— Тогава с някогашния крал на твоята Теса — махна нетърпеливо с ръка Аманвах. — Според нашите учени кръвната линия на краля трябва да тръгва от северните наследници на Избавителя, за да бъде законна.
— Може би — каза Роджър, — макар че не бих говорил такива неща в съда. В рода на Райнбек няма кой знае колко кралска кръв.
— Нима? — попита Лийша.
— Глупости — обади се Уонда. — Ако херцогиня Арейн не е с кралска кръв, значи, никой не е.
— О, Арейн е с кралско потекло — каза Роджър. — Тя се е омъжила за сина на Райнбек Първи, за да узакони преврата му. Но Райнбек Първи е бил първи министър, без капка кралска кръв. Той изобретил машината, която печата клатовете, и се говори, че запазил за себе си всяка пета произведена машина. Когато старият херцог умрял, без да остави наследник, той вече бил най-богатият мъж в Анжие и всички кралски родове, които можели да претендират за трона, му били длъжници.
Аманвах се усмихна.
— Твоят народ е различен от моя, съпруже, но не чак толкова.
— Това е проблем на Райнбек Трети — каза Роджър. — Ако той умре без наследник, има цял куп домове, които могат да оспорват претенциите на братята му към трона. Може да успеят да запазят властта, но ще им струва скъпо и Северът може да се намеси в правото на наследяване. Клатовете са стабилни, но Юкор може да напълни сандъците на враговете им със злато.
— И не само с него — обади се Лийша, без да уточнява.
На следващия ден излязоха от същинската Хралупа, но пътят продължаваше да е добре защитен и на равни интервали бяха разположени лагери за кервани. Продължиха да се движат и след залез-слънце, с намерението да стигнат по-бързо до гарнизона с Дървени войници, разположен в края на територията на Тамос.
Щом керванът спря, Роджър изскочи от каретата и се изпъна, разтягайки схванатите си мускули.
— Гръмна ли ти главата? — попита Гаред, като скочи от грамадния си анжиерски мустанг Лавина толкова леко, колкото и кавалеристите на Тамос.
— Трябваше да се поразкърша.
— Да. Предполагам, че е изморително по цял ден да се въргаляш в кожите с три жени.
Роджър се усмихна.
— Щом така си мислиш, значи, херцогинята наистина трябва да ти намери невеста колкото се може по-скоро.
Гаред се разсмя и Роджър ловко се наведе, за да избегне поредния приятелски удар по гърба от грамадния дървар.
Лавина се обърна към тях, но Гаред вече държеше в ръката си голяма ябълка. Животното я грабна със зъбите си, способни да отхапят главата на мъж, обърна се настрани и спокойно я задъвка, докато Гаред започна да разресва гривата му.
Роджър поклати глава.
— Гаред Кътър, когото срещнах преди една година, дори не можеше да различи главата от опашката на един кон.
— Така беше дори допреди един сезон — съгласи се Гаред. — Можех да се добера на кон от едно място до друго, но така и не можах да харесам тия изядрени същества. — Той погледна към коня, който стоеше гордо, сякаш му правеше услуга, като му позволяваше да го реши. — Но старата Лавина не може да търпи новаци на гърба си.
— Най-красивият екземпляр, който съм виждал — каза граф Тамос. — Простете ми, бароне, но всеки ден съжалявам, че не съм го видял пръв.
Роджър се обърна и видя, че Джейсън следваше графа като кученце, като внимаваше да не се приближава много.
— Предложението ми още важи, Ваше Височество — каза Гаред, стиснал с усмивка юздите. — Ако успеете да се задържите една пълна минута на седлото, можете да го вземете.
Лавина изпръхтя и Тамос се поклони през смях.
— Разпознавам подправените зарове, като ги видя, бароне. Стига ми, че яздите под мое командване.
— Да — отвърна Гаред, като се поколеба за миг.
След изчезването на Арлен той все повече зависеше от графа. Ако Защитеният не се върнеше повече, скоро щеше да е негов с цялото си сърце и душа.
— Пътят напред не е защитен — каза Тамос. — Командирът на гарнизона ми каза, че увеличеното движение привлича демоните на тълпи. Ще се забавим малко повече, но наистина не мисля, че трябва да продължаваме напред след залез-слънце.
— Глупости — каза Лийша, приближавайки се към тях. Тамос я стрелна с поглед и бързо извърна глава. — Имаме защитени оръжия и умели воини. Щом брат ти не е в състояние да защитава пътищата си и да ги държи чисти, Хралупата може да му предложи помощта си.
Тамос стисна зъби и най-после срещна погледа ѝ.
— Имаме воини, да. Освен това имаме и билкарки. Чуждоземски сановници. Жонгльори. Това не са хора, които са подготвени да пътуват през нощта.
Лийша изсумтя.
— Дори само Роджър е достатъчен, за да защити целия керван.
„Ей, не ме набърквай в това“, помисли си Роджър.
