Черепният трон полностью

Нещо се сгърчи в корема ѝ и тя си спомни, че не е единствената застрашена. Беше напъхала двама в ноктите му и сега трябваше да си помогне сама.

Видя малко сечище и тръгна към него, докато разкопчаваше дълбокия джоб на роклята си. Бръкна вътре и стисна дългата тънка кост, която бе взела от ръката на мисловния демон, преди да заостри върха ѝ, да я покрие със защити и да я облече в злато. Нейният хора жезъл.

Със свободната си ръка бръкна в торбичката на колана си и пръсна зад гърба си шепа защитени клатове.

„Елате, ядронски изчадия — помисли си тя, като разтвори изцяло наметалото си. — Още не сте ме хванали.“

И те дойдоха. Два дървесни демона скочиха от дърветата с ужасяваща бързина.

Но не преди Лийша да успее да нарисува с жезъла си защита за отблъскване на демони. Символът увисна във въздуха, сияейки пред защитеното ѝ зрение, и когато демоните се блъснаха в него, той извлече магията им и я използва, за да ги отблъсне обратно към дърветата. Те изпищяха и изчезнаха сред трясъците на чупещи се клони.

И понеже това можеше да се окаже недостатъчно, за да доведе помощ, Лийша насочи жезъла си право нагоре и нарисува защита за светлина. Подобно на флейтист тя размърда пръстите си над защитата, като вля още енергия в символа. Той пламна ярко, превръщайки нощта в ден.

Един огнен демон я наплю с огън, но тя нарисува във въздуха сифон, който изтегли силата му. Жезълът в ръката ѝ се затопли и единственото, което достигна до нея, бе зловонният дъх на демона. Тя запрати енергията обратно към него под формата на ударна защита и демонът се размаза в земята като мишка под ботуша на Гаред.

Зад нея се разнесе писък; някакъв дървесен демон беше стъпил върху един от клатовете ѝ. Писъкът рязко секна и ядронът спря да се движи, а приличащата му на дървесна кора броня се покри с тънък пласт скреж. Демонът се опита да накара крайниците си да се размърдат, но върху гърдите му се появи пукнатина, последвана от звука на отчупваща се от покрив ледена шушулка. Лийша се прицели в пукнатината и нарисува още една ударна защита.

Демонът се пръсна на безброй парчета, но след него идваха други.

Между дърветата изскочи полски демон, но защитата на Лийша го отхвърли назад с такава сила, че той се удари в дебело един фут дърво и го пречупи надве. Група огнени демони изпъплиха на сечището, но миг по-късно ноктите им пушеха, сковани в лед. Скоро целите бяха здраво замръзнали, а оранжевата светлина, струяща от очите и устата им, беше посиняла.

Лийша чу виковете на дърварите, които тичаха към светлините, и звуци от борба, но те бяха далеч, а мимикът продължаваше да обикаля наоколо. Дали идваха да ѝ помогнат, или отиваха към собствената си смърт? Мимикът, който се беше опитал да отвлече Роджър, посичаше с лекота дървари и шаруми, докато Роджър, Аманвах и Рена не бяха обединили силите си против него.

Лийша можеше да го види между дърветата — добре охранена, безформена, движеща се бързо твар. Тя насочи жезъла си към него и изпрати струя магия, без да се интересува от разрушенията, които ще причини, стига да повалеше създанието. Дърветата се начупиха и земята се разтресе, но мимикът успя да се изплъзне незасегнат.

Отвличането на вниманието ѝ едва не я уби. Обградиха я група дървесни демони. Един стъпи върху защитен клат и беше обгърнат от пламъци. Останалите четирима намериха обходен път.

Мускалче с разтворител, запратено към лицето на друг, го накара да обикаля наоколо с димящи очи и да размахва слепешката нокти, като увеличаваше разрушенията.

Тя хвърли още няколко клата, покрити с електрически защити, които уловиха два демона и накараха мускулите им да се сгърчат.

Но последният се озова твърде близо до нея, за да успее тя да нарисува защита. Падна по гръб и трескаво затърси ножа на колана си.

— Лийша! — изрева Тамос и удари демона със защитения си щит.

Защитите проблеснаха и ядронът отлетя настрани. Тамос се извисяваше в сияйната си броня и за миг тя отново се почувства в безопасност.

Но изведнъж около него се уви едно огромно пипало, вдигна го във въздуха и го запрати към едно дърво в другия край на сечището. Той се свлече на земята и повече не помръдна.

Лийша запрати нова струя магия към мимика, но ядронът отново беше твърде бърз. Магията го закачи, просна го на земята, но по-голямата част от нея отлетя към гората и превърна стогодишните дървета в трески.

В ушите ѝ звънтеше, но тя можеше да чуе звуците от битката; хралупарите се опитваха да пробият кръга от демони и да се доберат до нея.

Тя нарисува мимическа защита във въздуха над Тамос, след което започна да изгражда и кръг около себе си, за да се защити.

Трябваше да започне със себе си. Дългото тънко пипало на мимика се уви около китката ѝ. Тя трескаво бъркаше в джобовете на престилката си, докато съществото я дърпаше към себе си, но вече беше изразходвала всичко.

Една защитена стрела едва не преряза пипалото и Лийша внезапно падна заднешком на земята. Пипалото започна да се гърчи, покрито цялото с лъскава сукървица. Лийша го отърси от себе си, отвратена.