Още три стрели се забиха в тялото на мимика. Демонът изпищя, а плътта му започна да се топи. Стрелите паднаха на земята, но Уонда използва разсеяността на чудовището, за да скъси разстоянието, и нанесе силен удар със защитения си юмрук по главата му.
Демонът се просна на земята и се разпльока като мека глинена фигура, ударена с тояга. Но глината бързо започна да се оформя като под умела ръка и се надигна по-зловеща отпреди, осеяна с шипове и остри ръбове.
Но Уонда беше готова да го посрещне. Защитените ѝ ръце отбиваха ударите на ядрона, а ударните защити на юмруците ѝ го поразяваха като мълнии. Десетина назъбени пипала се стрелнаха към нея. Но Уонда беше по-бърза, отколкото Лийша можеше да си представи, почти толкова бърза, колкото Рена Бейлс.
Биеше се като Арлен — със завъртания и премятания, отскачаше над пипалата като муха, опитваща се да избегне мухобойката. Главата на съществото се превърна в глава на огнен демон и изплю огън срещу нея, но Уонда разпери пръсти и погълна горещината и магията, добавяйки допълнително сила към ударите си.
Тя се доближаваше все повече към него, ръцете ѝ се движеха с такава бързина, че изглеждаха почти размазани; вадеше стрелите от колчана си и ги забиваше в демона, без да използва лъка си. Писъците на съществото представляваха какофония от болка, хиляди викове на ужас, събрани ведно.
От безформената маса се изстреля ново пипало, което се уви около Уонда. Стискаше я здраво, долепило защитените ѝ ръце към тялото ѝ.
Лийша вдигна жезъла си, но мимикът предвиди действията ѝ и постави Уонда пред себе си.
— Не отстъпвай, господарке Лийша! — извика Уонда. — Убий го, докато можеш!
— Стига глупости — отвърна Лийша.
Продължаваше да държи жезъла си насочен напред, а мислите ѝ препускаха трескаво. Отвсякъде се носеха звуци на битка, но мимикът сигурно беше използвал много ядрони за подготвянето на капана, защото на сечището не се появиха още хора.
— Какво искаш? — попита тя съществото само за да спечели още няколко секунди.
Демонът наклони главата си като смъмрено куче, което знае, че му говорят, но не може да разбере думите.
„Твърде глупав е, за да говори — помисли си Лийша, — но въпреки това е достатъчно умен, за да научи името ми и да ме подмами към смъртта ми.“
Въздухът се изпълни със скърцащ звук и демонът отметна с писък главата си назад. Дори на Лийша ѝ се наложи да запуши ушите си. Обърна се и видя привелата се Сиквах; тя докосваше яката си и насочваше звука, който караше плътта на демона да се дипли като под ураганен вятър. Как бе достигнала до сечището, след като останалите не бяха успели да го направят?
В този миг едно копие с блестящо от магия острие се заби в гърдите на мимика. Тамос опря дръжката му в земята и повдигна демона във въздуха.
Но от тялото на мимика просто израснаха още крайници и той успя да омекоти удара в земята. Главата му бързо се превърна в нещо, което наподобяваше змия без уши — за да не чува писъка на Сиквах.
Предишния път на мимика му трябваха няколко минути, за да се адаптира към звуковата атака. Този път го направи за секунди.
„Бил е предупреден — осъзна Лийша. — Те изучават методите ни.“
Мимикът отново замахна към Тамос, но този път графът отрази удара с щита си. Лийша нарисува вледеняваща защита във въздуха; пипалото, което държеше Уонда, се отчупи и тя падна по гръб на земята, опитвайки се да се освободи от стягащия я пръстен от демонска плът.
Най-после целта ѝ беше на открито. Лийша вдигна жезъла си, за да изпепели демона, но нейните
Лийша хвърли последните няколко клата, без да се интересува какъв е ефектът им. Демонът беше или изгорен, разтърсен, замразен, или изблъскан назад, но изглеждаше повече ядосан, отколкото наранен, и тялото му се промени за секунди, за да изцели уврежданията.
Превърна се в каменен демон, но с осем дълги обсидианови ръце, вместо с две. Всеки ръб по бронята му изглеждаше остър като нож, но нищо не можеше да се мери със закривените нокти, с които завършваха всичките му крайници.
С един замах той отхвърли Тамос настрани, натроши копието и закачи щита с ноктите си, като изтръгна захващащите ремъци от ръката му. Тя увисна безчувствено до тялото му.
Демонът скочи към Лийша, но Тамос изкрещя и се хвърли напред, за да я защити с тялото си. Защитите по бронята му спасиха и двамата, но той беше отхвърлен назад върху нея. Лийша почувства как силните му ръце сграбчиха нейните и той се извъртя така, че да поеме по-голямата част от удара в пречупения ствол на някога голямото дърво.
Двамата се вкопчиха един в друг, когато мимикът ги нападна, но мълния от светлина го отлепи от земята и го отхвърли на десетина фута назад.
На ръба на сечището стоеше Аманвах и държеше в ръцете си нещо, което приличаше на буца злато и излъчваше ярка магическа светлина. Демонът започна да се променя и тя изпрати срещу него нов енергиен лъч, като го събори отново на земята.
