— Тамос! — прогърмя Райнбек и гласът му отекна под сводестия таван. Той притисна брат си в мечешка прегръдка. После, без да сваля ръка от раменете му, се обърна към Гаред и го удари приятелски в рамото. — И ти! Последния път, когато те видях, беше капитан. Погледни се сега! Барон генерал!
— Майка ми почти се е омаяла от мисълта да ви намери съпруга — каза Микаел. — От седмици всички говорят единствено за Бала на барона.
— Затова всички мъдри мъже бързат да изчезнат от двореца, докато могат — обади се Питър.
Райнбек стегна ръката си около врата на Тамос, принуждавайки малкия си брат да се наведе.
— Утре сутрин отиваме на лов. Ти и новият ти барон трябва да дойдете с нас.
Тамос се намръщи, притиснат между семейството и дълга.
— Братко, има някои важни въпроси…
Райнбек махна с ръка.
— Въпросите трябва да се обсъждат далеч от любопитни уши.
Той кимна леко към един от прислужниците, сновящи из залата, който беше облечен с мливарска ливрея. Очевидно Юкор имаше представители в двореца.
Херцогът се обърна към Гаред.
— А вие какво ще кажете, бароне?
Гаред се потърка по врата със смутен вид.
— Никога не ме е бивало в лова…
— Така е — намеси се Роджър. — Вашият нов барон става повече за събаряне на дървета, отколкото за обикаляне на пръсти около тях.
Райнбек се разсмя с дрезгав, пъхтящ глас. Мъжът беше доста дебел и дробовете му се напрягаха силно. Той посочи с палец през рамо към Микаел.
— Няма проблем. Брат ми не може да улучи дърво насред гората. — Микаел заби гневен поглед в гърба му, а херцогът продължи: — Ще има и пиво, и храна. — Той намигна на Гаред. — И няколко хубави неща, да си оплакнем очите.
— Още не сте женен — отбеляза Напътственик Питър.
— Доведете и вашия жонгльор — извика Микаел. — Да видим дали може наистина да свали с магия гащите на демон!
— Не мога — призна си Роджър. — Или поне не съм имал възможността да опитам. Разбирате ли, малко е трудно да им бъдат обути гащи.
Всички мъже се засмяха на думите му. Както диктуваше анжиерската мода, Роджър говореше така, сякаш жените не присъстват, макар те да ги слушаха с ококорени очи. Аманвах и Сиквах чакаха търпеливо и мълчаливо на две крачки зад гърба му. Красиянските жени сигурно бяха свикнали на подобни неща, но Кендъл не изглеждаше толкова търпелива.
— Ще се радвам да дойда с вас — каза Тамос, макар че гласът му изобщо не прозвуча радостно.
— Лийша, добре дошла — каза херцогиня Арейн, надигайки се от стола край масата за чай, когато Лийша и Уонда се появиха в женското крило на двореца.
Жената дори я прегърна и Лийша установи, че ѝ е приятно. Тя уважаваше много херцогинята майка и дори се страхуваше да ѝ стане враг.
Уонда беше упражнявала дворцовия етикет през цялото време след последното им посещение тук и макар все още да бъркаше вилиците, тя падна изящно на едно коляно и притисна устни към пръстите на Арейн.
— Ваша Светлост.
— Облякла си някои от дрехите, които ти изпратих — отбеляза Арейн. — Стани и нека те огледам добре. — Уонда се подчини и херцогинята я обиколи с оценяващ поглед. Панталонът ѝ падаше свободно от кръста до коленете, създавайки впечатление за пола, но накрая завършваше с маншети, които се пъхаха в плътните, но меки кожени ботуши. Блузата ѝ също падаше свободно върху широките ѝ гърди и придаваше мекота на едрите ѝ ръце, с които можеше да разкъса надве повечето мъже. Наръкавници пазеха коприната и същевременно придържаха ръкавите така, че да не ѝ пречат, когато стреля с лъка си. — Шивачката ми е надминала себе си. Елегантно и същевременно практично. Можеш да се биеш с тези дрехи, нали?
Уонда кимна.
— Никога не съм се чувствала толкова добре и същевременно се движа така, сякаш съм гола.
Арейн я погледна и Уонда се изчерви яростно.
— Простете, Ваша Светлост. Не исках…
Арейн махна с ръка.
— За какво, момиче? Заради една метафора? Трябва да направиш много по-лоши неща, за да ме обидиш.
— Какво е „метафора“? — попита Уонда, но херцогинята само се усмихна и прокара пръсти по деликатната плетеница от защити, избродирана със златни конци върху финия вълнен жакет на момичето.
Това беше анжиерски офицерски жакет с очевидно женска кройка, но вместо емблемата на Дървените войници, този имаше личния герб на Арейн, дървена корона, разположена върху избродиран обръч.
Уонда беше премахнала герба и го беше заменила с хаванчето и чукалото на Лийша. Арейн леко потупа с пръст по герба.
— Ако исках да се обидя, щях да приема погрешно това, че си махнала моя герб, след всичко, което направих, за да финансирам жените бойци на Хралупата.
Уонда се поклони.
— Направихте толкова много за нас, Ваша Светлост. Жените бойци на Хралупата носят герба ви с гордост и викат името ви всеки път, когато влизат в битка. — Тя вдигна глава и срещна погледа на херцогинята. — Но аз се заклех първо на господарката Лийша. Ако цената на новите ми броня и дрехи е да не нося нейния герб, можете да си ги вземете обратно.
Лийша очакваше, че херцогинята ще се ядоса, но Арейн погледна момичето така, сякаш то беше преминало някакво изпитание.
