Черепният трон полностью

— Изобщо няма да е трудно. Момичетата ще се редят на опашка, за да танцуват с вас, докато бащите им ми шепнат в ухото.

— Аз, ъм, оценявам го, Ваша Светлост — каза Гаред. — Надявам се да не стъпя на нечии пръсти. Не знам никакви танци за такива големи стаи.

Той махна с ръка към високите сводести тавани.

— Чакайте да видите балната зала — изкиска се Арейн. — Колкото до танците, ще намерим нещо, което да ви е познато. Не мога да позволя да изглеждаше зле на собствения ви ергенски бал.

Роджър се поклони.

— Ако Ваша Светлост желае, за моя квартет ще бъде чест да поеме музиката. Несъмнено ще успеем да измислим нещо, което да накара барона да се чувства по-удобно.

Той плесна Гаред по гърба и едрият мъж се поотпусна.

— Чудесна идея! — възкликна Арейн. — Всеки ерген в града ще ви завиди, бароне. За нула време ще ви намерим невеста.

Гаред изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.

— Мислех си… — започна Мелни.

Всички погледи се обърнаха към нея и я накараха да се свие.

— Да, скъпа? — каза Арейн.

— Ами това — изписка Мелни, поглеждайки към Аманвах, — аз си мислех, че музиката и танците са против…

— Евджахския закон? — попита Аманвах. — В моята страна, да. Но аз сега съм от племето на Хралупата — тя се изкиска — и съм дживах на жонгльор. Това изисква известна… промяна във възгледите. — Красиянката се усмихна. — Баронът на Хралупата на дърваря е велик кай’шарум, а семето му се пилее по земята. Колкото по-скоро си намери дживах ка, която да му дари синове, толкова по-добре. За мен е чест да участвам във вашия северняшки ритуал по ухажването. Редом до съпруга ми ще мога да го наблюдавам, без да е неприлично.

Арейн забеляза Джейсън Златния тон — който полагаше всички усилия да стои колкото се може по-надалеч — и го привика с кривия си пръст.

— Отърва се от ергенския бал, Джейсън — каза херцогинята майка, когато вестителят се приближи до нея. — Роджър и съпругите му ще се заемат с музиката.

— Но, Ваша Светлост — избъбри Джейсън, — аз определено съм по-компетентен…

Арейн се засмя.

— По-компетентен от Полухват, магьосника с цигулката от Хралупата? Бъди благодарен, че ще ти отнеме само тази работа.

Очите на Джейсън се разшириха, но той знаеше, че е най-добре да не спори. Арейн може и да беше глупав стар прилеп, но станеше ли дума за кралски балове, властта ѝ беше абсолютна.

— Мисля, че е време да заемем местата си — каза Арейн. — Ела, Мелни, помогни на старата жена. — Херцогинята подхвана свекърва си под ръка и Арейн се облегна на нея, отправяйки се към масата им.

Останалите ги последваха към местата си, но Роджър не се сдържа и завъртя ножа в раната.

— Погледни го от към хубавата страна — каза той на Джейсън, — поне в гилдията вече ще спрат да те наричат Второгласния. — Жонгльорът се усмихна. — Втора цигулка звучи много по-добре.

Джейсън оголи зъби, но Роджър се престори, че не го забелязва, стисна по-здраво ръката на Аманвах и я поведе към столовете им.

— Не постъпваш мъдро, като провокираш кръвните си врагове, съпруже — каза тя. — По-добре ги карай да си мислят, че омразата ти се е поохладила, преди да нанесеш удара си.

— В отмъщението няма нищо мъдро — отвърна Роджър. — Но няма да разчитам, че Джейсън ще си плаща в отвъдното за това, което ми причини. Искам да го видя как страда в този живот, а това означава да унищожа нещата, които са му най-скъпи.

— Гордостта му — предположи Аманвах.

— Репутацията — каза Роджър. — Нищо няма да нарани Златния тон по-дълбоко от това, да бъде известен като втория най-добър.

Вечерята продължи дълго, с безкрайни речи и фалшиви клетви за приятелство, докато мливарците и анжиерците се гледаха с омраза, а всички хвърляха изпълнени с недоверие погледи към Аманвах и Сиквах.

Но както винаги в двореца на Райнбек, виното се лееше свободно и Роджър седеше до херцогиня Мелни, която лесно се разсмиваше, а пазвата ѝ се полюшваше толкова хипнотично, че той почти забрави заучените си шеги.

Аманвах заби нокти в крака му, привличайки вниманието му към себе си, и се наведе да прошепне в ухото му:

— Ако си приключил с развличането на тази блудница, съпруже, аз имам няколко въпроса.

— Тази „блудница“ е херцогинята на Анжие — рече Роджър.

Аманвах изгледа презрително Мелни. Херцогинята ѝ се усмихна невинно.

— Това съм го виждала и преди. Мъж, който не може да се плоди, кара своята дживах ка да му води все по-млади и по-глупави невести, като се интересува повече от самия акт, отколкото от резултата. Единствената разлика тук е — тя кимна към Арейн, — че неговата майка изпълнява ролята на дживах ка и той посрамва невестите си, като се развежда с тях, преди да си вземе нови.

— Това е… — Роджър се поколеба. — Всъщност доста точно. Но е по-добре да не чуват, като го казваш. Ние, северните „диваци“, не говорим толкова свободно за тези неща.

Аманвах го погали по ръката, но някак снизходително, като човек, който гали домашното си животно.

— Значи, нашата работа е да те цивилизоваме.

Роджър смени темата.

— Какви въпроси?