Аманвах кимна към дъното на масата. Чинийките с десерта бяха разчистени и прислужниците разливаха вино. Няколко второстепенни придворни, които не бяха успели да си осигурят място на масата, бяха допуснати в залата. Появи се Колив и облегна гръб на стената зад Аманвах. Не му разрешаваха да носи открито оръжия в двореца, но Роджър знаеше, че това не го правеше по-неспособен да защитава господарката си.
Седящият в дъното на масата Джейсън Златния тон беше обграден от група подмазвачи, но сега от двете му страни стояха две едри познати фигури, при вида на които Роджър усети как в гърлото му засяда буца.
— Онези двамата носят шарени дрехи, но всъщност са телохранители, нали? — попита Аманвах.
Роджър кимна.
— Ейбръм и Сали. В най-добрия случай сносни музиканти; Джейсън ги кара да пеят втори глас и да чупят кости.
Аманвах не изглеждаше изненадана.
— Сред костите на почитаемия ми съпруг има ли такива, които са били счупени от тях?
— Виждала си белезите ми,
Малко по-късно Арейн се изправи, последвана след миг от останалите край масата. Лийша и Мелни я подкрепяха от двете страни, докато тя поведе всички жени към вратата.
— Какво е това? — попита Аманвах.
— Херцогинята майка ще развлича жените през остатъка от вечерта — отвърна Роджър. — Мъжете ще отнесат виното си в приемната на херцога и ще попушат.
Аманвах кимна и позволи на Роджър да дръпне стола ѝ назад.
— Вземи Колив с теб.
— Категорично не — отвърна Роджър. — Създателят го обича, но този мъж сериозно ще възпрепятства способността ми да играя пред тълпата, а това са могъщи хора,
Аманвах го погледна със съмнение, но миг по-късно се появи Гаред и Роджър посрещна доволно спасението си.
— Графът каза, че ще отидем да пушим.
Той зачака Роджър да се присъедини към него. Беше настанен между обещаващи млади благороднички, но почти цялата вечер беше прекарал в мълчание.
— Ще бъда с Гаред Кътър — каза той на Аманвах. — Само глупак би се осмелил да ме заплаши.
Удовлетворена, Аманвах тръгна след жените, подбирайки по пътя си Сиквах и Кендъл.
Гаред въздъхна дълбоко.
— Толкова ли е зле? — попита Роджър.
— От парфюма на Карийн ме заболя главата — каза Гаред. — Все едно че е изляла цяла кофа върху себе си. И говори като мишка. Трябваше да се навеждам към нея, за да чувам, и носът ми се задръстваше от смрадта.
— Вероятно е шепнела, за да те накара да се наведеш и да ѝ огледаш деколтето — каза Роджър.
— А Дини беше още по-зле — продължи Гаред. — Искаше да говорим единствено за поезия. Поезия! Нощ, аз даже не мога да чета! За какво да си говоря с такива префърцунени дамички?
Роджър се засмя.
— Няма значение. Тези жени сигурно отчаяно се опитват да впечатлят ергена барон от провинция Хралупата. Казвай каквото искаш. Хвали се колко демони си убил или говори за коня си. Няма значение. Те все така ще се смеят и въздишат.
— Щом няма значение какво ще кажа, какъв е смисълът от тези разговори? — попита Гаред.
— За да минава времето. Тези хора не са прекарали и един ден в тежка работа, Гар. Разполагат с предостатъчно време за поезия и парфюми.
Гаред се изплю. Един от прислужниците го изгледа, но мъдро си замълча. Гаред поне придоби смутено изражение.
— Не ми трябва такава жена — каза той. — Може да не е умна и да не знае буквите на името ми, но Създателят ми е свидетел, аз превивам гръб денонощно. Не искам да се прибера у дома и да трябва да слушам една камара тъпи поеми.
— Искаш жена, която ще те чака с пиво — предположи Роджър, — готова на момента да вдигне полите.
Гаред го погледна.
— Не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш, Роджър. Като си троша гърба заради Хралупата на дърваря, трябва да знам, че жена ми прави същото. Сам мога да си сипя пиво. — Той сведе поглед. — Но това, последното, ми хареса как звучи.
В приемната на Райнбек мъжете пушеха и пиеха, обсъждаха политика и религия и общо взето, се опитваха да се впечатлят един друг. Имаше няколко игрални маси със скупчени около тях мъже, които отпиваха от брендито си и се държаха така, сякаш изобщо не им прави впечатление как повече пари, отколкото повечето анжиерци не бяха виждали през живота си, сменяха собственика си при всяко хвърляне на заровете.
Джейсън също беше тук, но вестителят се беше оттеглил в един ъгъл и беше обграден от група подмазвачи, така че двамата едва ли щяха да се сблъскат.
— Гаред! Роджър! — извика Тамос и им махна от мястото, където стоеше с братята си и лорд Джансън. — Елате при нас!
Кийрън, вестител на херцог Юкор, също беше при тях, но имаше изражението на човек, който се опитва да се включи в разговор, където не е съвсем желан.
— Починахте ли си от пътя, синове мои? — попита Напътственик Питър. — Тамос ни разказваше, че керванът ви е пътувал денонощно, като наред с това сте избивали ядрони. Наистина впечатляващо постижение.
Раменете на Гаред се повдигнаха и отпуснаха.
