— Същото като всяка нощ. Убиването на демони е изморителна работа, но не е като сеченето на дърво. Самият Арлен Бейлс защити брадвата ми. Не се изморявам да замахвам срещу демони. С всеки удар ставам все по-силен.
Мъжете изсумтяха и закимаха, но Роджър можеше да разчете какво се криеше зад фасадите им. Готов беше да се обзаложи, че никой от тях не беше виждал демон отблизо, камо ли да се беше бил срещу него.
— А ти, Роджър? — попита Джансън. — Доколкото разбирам, ти не получаваш такова предимство, докато омагьосваш ядроните с цигулката си. Свиренето през цялата нощ сигурно е изтощително.
— Мазоли, милорд.
Роджър се усмихна и показа осемте си пръста. Мъжете бяха твърде напрегнати, за да потрепнат, но той видя уплахата в очите им. Осакатената му ръка внезапно им напомни какво върлува нощем край защитените им стени.
— Както каза Гаред, ние в Хралупата сме свикнали с тези неща — продължи той. — Мисля, че пръстите ми ще бъдат малко по-подвижни, ако застана край масите…
— Не си прави труда — рече Кийрън. — Вече опитах. Знаят много добре, че е най-добре да не играеш с жонгльор.
— Херцогинята майка не е отгледала глупаци — каза Джансън.
Райнбек и братята му го погледнаха и се засмяха, като се държаха така, сякаш Кийрън изобщо не се беше обадил.
Вестителят също се засмя смутено, опитвайки се отчаяно да ги накара да го приемат. В момента тишина, който последва, той притисна длан към костюма си.
— Аз също имам известен опит с демоните. Може би сте чували историята за това, как отрязах ръката на един каменен демон?
Нещо се размърда в паметта на Роджър, но това беше всичко. Останалите мъже изстенаха.
— Не, пак ли тя! — рече Райнбек.
— Трябва да е бил малък — каза Гаред. — Не ми изглеждате като човек, който може да достигне ръката на каменяк с прилични размери. Какво използвахте? Брадва? Наточена мотика?
Кийрън се усмихна и сякаш живна.
— Това е дълга история. — Той се поклони на Райнбек. — Ако Ваша Светлост позволи…
Херцогът скри лицето си в шепи.
— Просто трябваше да попитате, а, бароне? — Той махна с ръка на Кийрън. — Много добре, вестителю. Изпейте песента си.
Кийрън отиде в средата на стаята и призова за внимание, докато херцогът даде знак, че иска още вино. Вестителят имаше хубава лютня и макар че едва ли се нареждаше сред най-добрите певци, същото се отнасяше и за Роджър. Гласът на Кийрън беше плътен и ясен и обливаше стаята, докато той твореше магията си.
