Последните думи пробудиха нещо в Роджър и той осъзна защо този разказ му е толкова познат. Колко пъти му беше разказвал Арлен за едноръкия каменен демон, който го беше преследвал години наред заради ръката си, която му бе отрязал като малък? Какви бяха шансовете едно и също нещо да се беше случило два пъти по пътя към Мливари?
Кийрън завърши с импровизиран пасаж и в приемната отекнаха ръкопляскания, но липсата им бе осезаема в ъгъла, където стоеше Джейсън, и в кръга около херцога.
Роджър плесна няколко пъти, нарочно силно и бавно, за да отекне звукът във високите сводести тавани на стаята. Продължи да ръкопляска и след като останалите аплодисменти утихнаха, привличайки погледите на всички към себе си.
— Хубава история — поздрави го със силен глас. — Макар че познавам един човек, който я разказва по различен начин.
— Нима? — попита надменно Кийрън, който веднага усети предизвикателството. — И кой може да е той?
— Арлен Бейлс — отвърна Роджър и в стаята веднага се надигна глъчка.
Той погледна подигравателно Кийрън, чието лице беше пребледняло.
— Нали осъзнавате, че момчето от песента ви се превърна в не кой да е, а в самия Защитен?
— Не си спомням да е имало жонгльор в тая история — каза Гаред и глъчта се засили. — Искате ли да чуете една истинска история? — Той плесна Роджър по гърба и жонгльорът залитна крачка напред. — Роджър, изпей им
Тамос закри лицето си с длан. Роджър се обърна и се поклони на Райнбек по същия начин, както го бе направил Кийрън.
— Ваша Светлост, не е нужно…
— И без това я пеят във всяка кръчма от тук до Мливари — каза Райнбек, махвайки с ръка. — Защо да не я чуем и от източника.
Роджър преглътна, но нагласи цигулката си и засвири.
