Хралупата направо в Бездната се дяна, та се не видя,кога кървавата треска връхлетяи отнесе Бруна, билкарка прочута.Ученичката ѝ Лийша бе далеч.И ни един не рипна,не скри се ни един.И нощем демоните идеха,и нощем демоните гинеха.Защото дойде Защитеният в Хралупата.Далеч на север, в Анжие, чу злата вест билкарка Лийша,господарка Лийша:учителката ѝ обична — мъртва,баща ѝ прескъп — поболял се смъртно.И ни един не рипна,не скри се ни един.И нощем демоните идеха,и нощем демоните гинеха.Защото дойде Защитеният в Хралупата.И за сама в нощта билкарка Лийша,господарка Лийша,тъй се не намери ни един водач,а само пътните защити на жонгльори,дето демони от Бездната възпират,ала демони в човешки облик — не.И ни един не рипна,не скри се ни един.И нощем демоните идеха,и нощем демоните гинеха.Защото дойде Защитеният в Хралупата.Без кон и без закрила,проглушена от ядронски рев,нещастна, гладна, жадна,господарка Лийша срещна мъжсъс плът — защита,и убиваше той демонис едните си юмруци голи.И ни един не рипна,не скри се ни един.И нощем демоните идеха,и нощем демоните гинеха.Защото дойде Защитеният в Хралупата.В Хралупата дойдоха двамаи срината бе, мъртва,защитите — затрити, потрошени,а от люде — кротки домошари,половината — погинали,изцъклени в нощта.И ни един не рипна,не скри се ни един.И нощем демоните идеха,и нощем демоните гинеха.Защото дойде Защитеният в Хралупата.На цялата покруса, смърт и отчаяниеплю смело Защитеният и рече той:„Елате с мен и стойте с мен,и редом с мен се бийте,и зората живи ще дочакаме,но знайте, заедно ще се държим докрай.“И ни един не рипна,не скри се ни един.И нощем демоните идеха,и нощем демоните гинеха.Защото дойде Защитеният в Хралупата.Дорде бе нощ, се биха с брадви, с копия се биха,със сатъри, с щитове, на две строшени,а билкарка Лийша, господарка Лийша,тешеше и цереше във дома Свещенлюдете ранени, изтощени.И ни един не рипна,не скри се ни един.И нощем демоните идеха,и нощем демоните гинеха.Защото дойде Защитеният в Хралупата.И тъй дърварите, уж прости,а герои славни всъщност,опазиха в нощта приятели и близки,а мястото на славна сеч отсетнеГробището на ядрони се зовеше.И ни един не рипна,не скри се ни един.И нощем демоните идеха,и нощем демоните гинеха.Защото дойде Защитеният в Хралупата.Та пита ли ги тоя или онякак тъй по заник демони се разтреперват,простите дървари, честни люде, честно думат:„’Щото, друже, Избавители сме всички.“И ни един не рипна,не скри се ни един.И нощем демоните идеха,и нощем демоните гинеха.Защото дойде Защитеният в Хралупата.
