Роджър се усмихна. Малка победа. Щом не можеше да убие лесно мъжа, щеше да се примири с хиляди малки победи.
Кралската ловна вила се намираше на цял ден езда източно от града. Кийрън и Самент също бяха поканени, но просто от учтивост. Те си имаха свой антураж и дори на следващия ден на лова двете групички се движеха разделени.
Ловуваха каменни птици, вид едри хищници, които се въдеха в хълмовете на Анжие. Птиците имаха сивкав вид, почти неразличим от скалите, в които гнездяха.
Херцогът ги беше разделил на две групи. Райнбек, Тамос, Роджър и Гаред се разположиха източно от скалите с гнезда. Микаел, Питър, Самент и Кийрън заеха подобна позиция на запад. Слугите поведоха тихо кучетата нагоре по пътеката към камъните. Щом бъдеха готови, Райнбек щеше да даде сигнал и те щяха да пуснат кучетата и да подгонят птиците от скривалищата им право към ловците.
Роджър и Гаред носеха обикновени лъкове, заредени със стрели. Херцогът и Тамос държаха арбалети с вградени лещи за прицелване. Всеки от тях си имаше по един помощник, който държеше по още два арбалета, готов да ги подава и да презарежда използваните.
— Той е позор за короната — казваше Тамос на Райнбек. — Гони селяните в нощта, за да си спести няколко часа.
— Райзънски селяни — каза Райнбек. — Нарушители, които нахлуват на наша земя, разчистена за вестоносци и кервани. Повечето от тях са бандити, които при първия удобен случай ще прережат гърлата на хората ми.
— Глупости — тросна се Тамос. — Онези, които срещнахме по пътя, бяха толкова изтормозени, че едва ли биха представлявали заплаха за когото и да било. Райзън вече го няма, братко. Скоро същото ще стане и с Лактън, ако не действаме бързо. Ако не искаме земите ни да се напълнят с бандити, трябва да приемем бежанците и да им предложим по-добър живот. Това е единственият начин. И няма да можем да го направим, ако Златния тон ги принуждава да проклинат името ти.
Райнбек въздъхна и отпи голяма глътка от мяха си. Предложи го на Тамос, който го отблъсна, и на Гаред, който прие. Младият барон се бе оказал много възприемчив, и беше почти толкова пиян, колкото и Райнбек.
— Създателят ми е свидетел, че не защитавам Златния тон — каза Райнбек. — Тоя малък пикльо ме кара да копнея за дните на Сладкогласния, преди пиенето да го провали.
Той погледна към Роджър, който запази безизразно изражение. Не беше тайна, че разривът между Арик и херцога бе настъпил малко след като Сладкогласния се завърна от разрушения Речен мост заедно с Роджър.
— Ами ти, Полухват? — попита Райнбек. — Казват, че ако търсиш клюки, трябва да питаш жонгльорите. Какво се говори по улиците за моя малоумен вестител?
— В гилдията не го обичат повече, отколкото в двореца — отвърна Роджър. — Преди Ваша Светлост да го назначи за вестител, покровителите му се интересуваха повече от това, да направят услуга на чичо му, отколкото от пеенето му. Известен беше, че приема работа, която моят господар беше отхвърлил. Така си спечели прякора Второгласни.
Райнбек се разсмя гръмогласно.
— Второгласни! Харесва ми!
Гласът му отекна в скалите и от там излетяха десетина каменни птици, разперили мускулестите си крила, за да уловят силните ветрове, които брулеха хълмовете.
— Нощ! — изкрещя Райнбек и дръпна спусъка на арбалета си толкова бързо, че стрелата излетя настрани и тетивата иззвънтя безполезно.
Роджър и Гаред също стреляха, но неуспешно. От западната страна също се разнесоха ругатни, след като и другата група постигна същия резултат.
Само Тамос остана спокоен, вдигна арбалета си и се прицели в една от птиците. Райнбек грабна втори арбалет от помощника си и го вдигна нагоре, докато Гаред и Роджър още се мотаеха с вторите си стрели. Тамос стреля и се разнесе гракане, като в същия момент стреля и Райнбек, без дори да се прицели.
Каменната птица пищеше, докато падаше към земята. Тамос се усмихна, но радостта му трая кратко, защото брат му го погледна гневно.
— Добър изстрел, братко. Признавам, че съм изгубил тренинг, но ако Създателят пожелае, ще си наваксам през следващите няколко дни.
Настъпи миг мълчание, след което помощникът на Райнбек се обади.
— Наистина, сир. Много добър изстрел.
Помощникът на Тамос също закима.
— Майсторски изстрел, Ваша Светлост.
Райнбек се обърна към Гаред и Роджър.
— Рядко съм виждал такива умения в стрелбата с арбалет — каза Роджър.
Гаред мълчеше, затова той скришом изрита гиганта в крака.
— Ох, да — каза Гаред с равен глас. — Добра стрелба.
Райнбек изсумтя и тупна Тамос по гърба.
— Винаги си бил по-добър с копието, отколкото с лъка. — Той погледна към Роджър. — Ти си виновен, жонгльоре, защото ме накара да се разсмея толкова силно. — Херцогът се изхили отново. — Второгласни. Ще го запомня.
Слугите отново задишаха спокойно и напрежението изчезна във въздуха.
