Райнбек издаде тихичък хленч и арбалетът затрепери в ръката му толкова силно, че онези, които се намираха в непосредствена близост до него, отстъпиха предпазливо назад.
Останалите не бяха в по-добро състояние. Микаел стискаше арбалета си толкова здраво, че Роджър си помисли, че дървото може да се напука, а Питър като че ли произнасяше първата в живота си искрена молитва. Дори войниците от ескорта им, които стискаха здраво копията си, изглеждаха готови да напълнят хубавите си дървени брони.
Лорд Самент ги погледна отвратено.
— Това ли са смелите хора, с които Анжие иска Мливари да се съюзи? Ако изпратим хора да се бият с красиянците, вие ще се биете ли рамо до рамо с тях, или ще се криете зад гърбовете им?
Това беше неочакван шамар от досега кроткия лорд, но нощта умееше да изкарва наяве същинските чувства на хората. Думите му освестиха по-големите братя и войниците им.
Тамос посочи към тесния проход между два хребета, леко очертан под ясната светлина на пълната луна. Високо на стръмните склонове растяха няколко недоразвити дървета, оголили клони в началото на зимата.
— Тези дървета са твърде малко, за да привлекат дървесни демони — каза Тамос. — Самент, отведете своите Планински копия на северния склон. Братя, вие поемете южния.
— А ти къде ще бъдеш, братко?
Тонът на Райнбек ясно подсказваше, че когато се върнат обратно, ще има разчистване на сметки. Роджър се страхуваше, че графът бе стигнал твърде далеч.
Но дори да разбираше какво бе сторил, Тамос не го показа по никакъв начин. Той беше вбесен и всеки хралупар знаеше какво означава това.
— Зад онези скали — посочи той, — докато Роджър примамва демона към прохода. Той ще заеме позиция в другия му край, а ние ще се придвижваме отзад със стена от копия, за да му попречим да избяга, докато вие стреляте.
— Не пестете стрелите — отбеляза Гаред. — Това е двайсетфутов скален демон, а не някакъв си каменяк, който можете да свалите с една-две стрели. Дори всеки изстрел да е точен, първият ви залп само ще го раздразни. Трябва да изпразните колчаните си и да превърнете главата му в игленик.
— Мисля, че ще повърна — каза един от Дървените войници.
Всички го погледнаха, а той притисна длан към устата си, дишайки тежко.
— Сержант… Мес, нали? — попита Тамос. Мъжът кимна с ококорени очи и бузи, издути от жлъчна течност. — Изплюй го или го глътни, сержант — каза Тамос. — Никой няма да умре тази вечер, ако прави каквото му кажа.
Мъжът кимна и Роджър сам едва се сдържа да не повърне, когато Мес сгърчи лице и преглътна полусмляната си вечеря.
Гаред, Тамос и Дървените войници се придвижиха зад скалите, докато останалите се изкатериха на позициите си на хълмовете. Дори със защитеното си зрение Роджър не можеше да различи скритите между дърветата мъже, което означаваше, че демонът също няма да може да ги види. Фенерите им проблеснаха, Роджър нагласи цигулката под брадичката си и остави магията на инструмента да изпрати своя призив далеч в нощта.
Отговорът последва незабавно. Точно както бе възнамерявал Тамос, звукът от битката беше привлякъл вниманието на скалния демон и той вече идваше към тях. Съвсем просто беше да бъде примамен по избраната пътека.
Малко по-късно демонът се появи пред очите им, отмятайки дърветата настрани като градински растения. Краката му бяха като колони от черен мрамор и Роджър чувстваше как при всяка негова стъпка земята се тресе.
Той промени мелодията си, омайвайки съществото, докато отстъпваше към тесния проход. Когато се убеди, че ядронът е напълно хипнотизиран, той се обърна и навлезе в прохода, знаейки, че демонът ще го последва.
Тамос беше подбрал добре мястото. Кралските особи щяха да пропуснат трудно от такова разстояние, а точните попадения щяха да им придадат тъй нужната увереност.
Когато се отдалечи на безопасно разстояние от огневата линия, Роджър отново промени мелодията, отблъсквайки демона назад. Докато големият звяр стоеше замаян, Тамос пусна силен пламък, който озари нощта и освети ясно ядрона.
От север се разнесе барабанене и защитените очи на Роджър видяха мливарските стрели, които прорязаха с магическата си светлина въздуха и се забиха с пращене в главата и врата на демона. Той изпищя от болка и Роджър изгуби целия си контрол върху него. Тогава свали цигулката си и се уви в наметалото си за невидимост, за да чака.
От мливарците полетя нов залп стрели. Роджър чу въодушевените им викове, когато те попаднаха в мишената.
Но откъм херцога и братята му все още не се чуваше нищо. Какво чакаха? Нима не можеха дори да изстрелват стрелите от собствените си арбалети?
Както беше предсказал Гаред, първите стрели само ядосаха огромния демон. Вбесен от болката, той се устреми право към Роджър в отчаян опит да избяга от капана. Роджър вдигна цигулката си и го принуди да се върне обратно с шумни и нехармонични тонове.
Демонът побягна на другата страна, докато мливарците продължаваха да стрелят. Какво още чакаха анжиерци?
