Кийрън беше постъпил точно така и бе останал във вилата, въпреки хвалбите за смелостта си. Несъмнено братята на Тамос съжаляваха, че не бяха постъпили по същия начин, но гордостта не им позволяваше да покажат слабостта си пред най-малкия си брат.
Лорд Самент също беше дошъл с тях, придружаван от две Планински копия. Също като останалите той носеше арбалет и защитени стрели, но за разлика от анжиерците, на лицето му грееше нетърпелива усмивка.
Групата бе достатъчно малка, за да може Роджър да ги прикрива с музиката си.
— Недей да прогонваш демоните — каза му Тамос, когато се отдалечиха от защитата на крепостните стени. — Нека тези мъже да видят срещу какво се изправяме всяка нощ в Хралупата.
Роджър се подчини и покри групата с лека маскировка, която наподобяваше невидимите наметала на Лийша. Демоните можеха да ги надушат, да ги чуват, дори да зърват фенерите с крайчеца на очите си, но не можеха да намерят източника. Дебнеха покрай магията на Роджър, душеха и търсеха, но не можеха да намерят плячката си.
Един огнен демон се изплю раздразнено и принц Микаел подскочи, а плътният му глас се извиси в писък. Демонът го чу и се завъртя към тях. Дървените войници застанаха пред принца, вдигнали щитове и копия, но те също трепереха от страх.
Тамос погледна назад.
— Гаред.
— Готов съм — каза едрият дървар.
Масивната му брадва и мачетето бяха привързани с ремъците си към гърба му и той сви в юмрук ръцете си в рицарски ръкавици. Лийша ги беше защитила и беше вградила в тях демонски кости. Гаред носеше само кожен елек и защитения си шлем, но въпреки това закрачи безгрижно напред.
Щом напусна защитеното поле на музиката, демонът го видя. Изплю огнена струя, но Гаред я отби встрани с едната си ръка и тя се разпадна при докосването на защитите. В следващия миг той се нахвърли върху съществото и го сграбчи за единия крак, докато то се опитваше да се измъкне от хватката му.
Демонът сигурно тежеше около петдесет фунта, но Гаред го залюля като котка с едната си ръка, издигна го в дъга над главата си и го размаза в скалата. След като го остави без дъх, той сграбчи гърлото му и го натисна към земята, а металният му юмрук започна равномерно да се вдига и пада; магията проблясваше в хармония с жвакащите звуци и летящата на всички страни сукървица.
Два тромави каменни демона се насочиха към него, но Гаред им подхвърли потрошеното тяло на огнения демон и те се спряха, за да го погълнат. Когато отново вдигнаха глави, той вече се беше скрил зад защитеното поле на Роджър.
Райнбек гледаше ужасено каменните демони. Те бяха високи под пет фута, но бяха широкоплещести и бронята им наподобяваше монолитно скално лице. Херцогът се тресеше от страх като желе върху маса, която някой е ритнал.
Микаел, който изглеждаше ядосан заради това, че се е разпищял пред останалите, се изплю и вдигна арбалета си.
— Ето ги нашите скални демони. Да ги застреляме и да приключваме.
— Пфу! — Тамос махна презрително с ръка. — Това са само каменни демони. Не си струват труда. Роджър?
Роджър сбърчи вежди и продължи да свири музиката, която ги прикриваше, но добави към нея нови тонове на подкана към каменните демони, които звучаха все по-настоятелно.
В един момент достигнаха точката на кипене. Единият от демоните удари другия и строши бронята на лицето му.
Демонът се олюля, но се съвзе и отвърна подобаващо на удара, докато първият засилваше натиска си. Двамата се стовариха на земята и започнаха да се търкалят напред-назад, докато си нанасяха удари с огромните си каменни юмруци. Накрая единият от тях застина неподвижно. Другият се опита да се изправи, но краката му бяха потрошени; той падна по гръб и застина неподвижно.
— Мъртъв ли е? — попита Самент.
Тамос поклати глава.
— Демоните се изцеляват бързо. Възстановяват се след всичко, което не ги е убило на място.
Самент изсумтя, вдигна арбалета си и вкара една стрела в окото на демона. Проблесна магия и стрелата излетя през задната част на демонския череп, но защитената светлина им разкри, че се приближават още демони.
— Привличаме ги — отбеляза Питър.
Гласът му беше равен, но Роджър долавяше надигащата се паника.
— Разбира се — рече Тамос. — Трябва да се постараем още повече, ако искаме да привлечем скален демон.
— Ние ловци ли сме, или примамка? — тросна се Райнбек. — Защото на мен все повече ми се струва, че рискуваш живота ни само за да спасиш наранената си гордост.
— Роджър, отблъсни ги. — Тамос посочи един от Дървените войници. — Донеси ми фенера. — В светлината му посочи отпечатъка на скален демон в калта, дълъг колкото човешка ръка. — През последния половин час преследвахме този демон. Издигнал се е някъде преди около две мили, където свлачището е разкрило част от скалната основа.
— Нощ — каза лорд Самент, след като постави ботуша си върху отпечатъка и се изуми от разликата. — Сигурно е висок поне петнайсет фута.
— Поне двайсет — намеси се ухиленият Гаред. Ужасно му харесваше да кара суровото дърво да се гърчи. Вдигна ръка над седемфутовата си фигура. — С рогата е по-висок от мен.
