— Доста поизтощих Негова Светлост, преди да го изпразня. Заспа още преди да съм свършила.
Тя постави кутията на писалището и вдигна капака. Вътрешността ѝ беше пълна с натрошен лед. Върху него лежаха три мънички кристални мускалчета, пълни с гъста, мътнобяла течност.
Момичето затвори капака.
— Колко е прясна?
— По-малко от половин час — отвърна Росал. — Минах през тунела.
Лийша се зачуди дали тунелът към бордея на херцога е защитен също като стените на сградата.
— Чиста ли е? Имали примеси от други… течности?
Росал се усмихна.
— Питате дали съм плюла в мускалчетата? Господарката Джеса ще ми откъсне главата, ако донеса такава мостра. Не използвах дори масло. Изцедих го със сухи ръце.
Лийша потрепери, представяйки си едрия Райнбек, който пъшка и потреперва под ръцете на Росал.
— Изглежда, обичаш работата си.
Росал сви рамене.
— По-добре, отколкото да работя в работилницата за лакиране на дърво на татко, която всеки момент може да избухне заради изпаренията. Не е чак толкова зле да упражнявам съпружеските умения върху кралските особи. Господарката Джеса ни научи как да водим танца, като изпразваме всички видове кесии.
— Значи, си там по собствено желание?
Росал кимна.
— Да. Но няма да ми липсва, след като се дипломирам. С нетърпение очаквам да започна истинския си живот.
Момичето напусна стаята, оставяйки след себе си лек аромат на роза. Лийша веднага започна да лъска и сглобява увеличителния си апарат. Капна малко от семето на херцога върху стъклото и нагласи фокуса на лещите. Видя само няколко активни семена, точно както беше описала Джеса. Лийша си сложи защитените очила, но нещата се оказаха още по-зле. Здравото мъжко семе щеше да сияе в изобилие на живи клетки. Райнбековото беше сиво като облачно небе.
Край на надеждите на херцогинята майка, че нещата ще се оправят с хирургия. Ако семената не можеха да стигнат до изхода, Лийша можеше да го оправи. Но ако бяха мъртви…
Гаред крачеше напред-назад, свивайки и разпускайки огромните си юмруци. Един млад паж гледаше с ужас как масивните му рамене заплашваха да разпорят шевовете на изискания му жакет.
— Нощ, Гар, седни и изпуши една лула.
Роджър вече пушеше своята, вдигнал удобно краката върху масичката за чай.
Гаред поклати глава.
— Не искам да мириша на пушек.
Косата му беше намазана с масло и завързана на тила с кадифена лента. Брадата му беше подстригана, а върху вълненото му палто беше пришит новият му герб, двуостра брадва, кръстосана с мачете на фона на дърво. Гаред беше прекарал два часа в разглеждане на кръпката, която шивачът му беше донесъл за одобрение. Мъжът трябваше да положи огромни усилия, за да я издърпа от ръцете му и да я пришие върху жакета.
— Тогава едно питие — предложи Роджър и напълни две чаши, докато едрият мъж продължи да обикаля.
— Да, за да мога да завалвам всички глупости, които успея да изтърся — рече Гаред.
— Стига говори такива неща — сопна му се Роджър. — Това, че си израсъл на село, не означава, че си глупав.
— Тогава защо имам чувството, че всяка дума, произнесена от останалите, има за цел да ме подиграе? — попита Гаред.
— Вероятно е така — отвърна Роджър и пресуши чашата с бренди. — Кралските особи непрекъснато се стараят да се ухапят един други, дори докато се усмихват и обсъждат времето.
— Не ми трябва такава жена — каза Гаред.
— Тогава не избирай такава. Тази вечер ти имаш думата, дори да не ти се струва така. Не е нужно да се жениш за някоя, която не ти допада.
— Ами ако нито една не ми хареса? — попита Гаред. — Херцогът каза, че трябва да се върна в Хралупата с момиче, което да ухажвам. Ами ако на херцогинята майка просто ѝ омръзне и посочи първата, която ѝ попадне пред очите?
Роджър се изсмя хрипкаво.
— Ти се изправи срещу двайсетфутов скален демон, а си уплашен от жена, която е наполовина твоите размери и три пъти по-стара от теб?
Гаред се подсмихна.
— За това не бях помислял, но… да. Май че съм. Напомня ми за старата вещица Бруна, само че по-страшна.
— Просто си получил сценична треска — рече Роджър, взе чашата, която бе напълнил за Гаред, и пресуши и нея. — Щом всичко почне, ще се успокоиш.
Гаред отново закрачи напред-назад, но след малко спря.
— Мислиш ли, че Росал ще бъде там? — Той вдъхна дълбоко, сякаш искаше да усети парфюма ѝ. — Хубаво име има. И мирише на рози.
— Внимавай, Гар — предупреди го Роджър. — Знам, че е хубавичка, но нали не искаш да се омъжиш за някое от момичетата на Джеса?
— Защо не? — попита Гаред.
— Защото херцогът и братята му ще ти се присмиват през цялото време. — Роджър направи физиономия. — Освен това не искаш да целуваш уста, която е била върху кълвача на Райнбек, нали?
Гаред сви огромния си юмрук и го допря до лицето на Роджър.
— Не искам да слушам такива приказки за нея, Роджър, независимо дали е вярно, или не. Не и ако искаш да си запазиш зъбите.
Роджър лекичко подсвирна.
— Наистина си падаш по нея, а?
— Падам по кое?
— Джеса нарочно изкара момичето пред погледа ти — рече Роджър. — Обзалагам се, че е най-добрата ѝ ученичка. Всичко, което това момиче направи, беше, за да ти привлече вниманието.
Гаред сви рамене.
