— Това не съм аз — каза Уонда. — Обичам те, господарке. Готова съм да посрещна с тялото си сто стрели заради теб. Но докато съм жива, нито ти, нито всички демони от Ядрото не можете да ме накарате да облека още една проклета рокля.
Какво ѝ оставаше на Лийша, освен да се извини? Сега Уонда стоеше до стената заедно с останалите телохранители. Беше си отрязала косата и я беше зализала назад, показвайки гордо назъбените линии, които демонските нокти бяха издялали върху лицето ѝ.
Лийша се усмихна. Това все пак беше някакво начало. Трябваше да благодари на Джеса. Думите ѝ бяха успели да докоснат момичето по начин, по който Лийша не беше успяла.
Гостите ахнаха и тя вдигна глава, за да види как Гаред скача от подиума, пренебрегвайки стъпалата, с лекотата, с която друг мъж би скочил от табуретка. Гостите, изненадани от неспазването на формалностите, се поколебаха, но после се втурнаха да го поздравяват.
Но колебливостта им му осигури необходимото време да профучи покрай тях и с бързи крачки да се запъти към дъното на залата, където стоеше Емилия със своите родители. Кралските особи и благородниците останаха с отворени уста заради пренебрежителното му отношение, и Албер Лакьор го забеляза, макар че Гаред не им обърна никакво внимание. Той потрепна нервно, докато баронът стискаше ръката му, но майката на Емилия, също голяма красавица, грееше от гордост.
Гаред беше обикновен човек. Прям. Понякога не беше лошо да се напомня на кралските особи, че не всичко е игра на тайни със скрити карти.
Някога Лийша беше обещана на Гаред, но сега той беше станал много по-добър човек, макар че беше спал с майка ѝ. Част от нея искаше да го предупреди за избора му. Емилия беше неискрена и обичаше да командва. Но същата беше и Илона. И самата Лийша, ако трябваше да бъде честна със себе си. Може би точно това търсеше Гаред в една жена.
Емилия беше застрашена от скандал, но не повече от самия Гаред, макар и той да не го знаеше. Ако Илона родеше гигантско бебе, нямаше да мине много време, преди някой да се усети. Дори самият Гаред не беше толкова глупав, че да го пропусне.
— Бих дал всичко, за да разбера какви мисли се въртят в тази твоя глава — разнесе се мъжки глас зад гърба ѝ.
Лийша се сепна; толкова беше погълната от мислите си, че не забеляза кога се беше появил Тамос. Но отдавна се молеше за този момент и беше готова. Стисна здраво емоциите си в юмрук и ги напъха в дълбока тъмна дупка, след което се обърна и приклекна в елегантен реверанс.
Колкото и безжалостно да се бе държала Уонда с шивачката, Лийша беше още по-зле. Тя прегледа всеки шев и гънка по копринената си рокля, ушита така, че да скрива порасналия ѝ корем в сянката на едрия бюст, който дори жените не можеха да пренебрегнат.
Улови погледа на Тамос към гърдите ѝ и прикри усмивката си. Графът изглеждаше великолепно с излъсканите си ботуши и официалната униформа — намачкано кадифе и коприна, със златни еполети и пискюли. Гърдите му бяха покрити с дузина медали от лакирано злато, парадното му копие беше преметнато през рамо на полиран ремък с инкрустирани скъпоценни камъни.
Но ако неговият поглед бе привлечен от бюста ѝ, нейният се спря на красивото му лице и се задържа там. Брадата му беше грижливо подрязана, нито едно косъмче на главата му не стърчеше настрани. Искаше ѝ се той да я сграбчи и да зарови пръсти в подредените кичури, обляна в пот, докато той прониква в нея.
Лийша почувства влагата между краката си. Това бе последната нощ, преди Тамос да замине на юг, и тя беше твърдо решена да го има преди това. Иначе щеше да умре.
— Нищо важно, милорд — каза Лийша.
— Лъжа. — Гласът му прозвуча уморено. — Но вече би трябвало да съм свикнал. Зад тези очи никога не се въртят маловажни неща, Лийша Пейпър.
Тя преглътна. Сигурно си го заслужаваше.
— Гаред като че ли вече избра своята Кралица на бала. — Лийша кимна към двойката, която стоеше и се гледаше в очите. — Чудех се дали изборът му е добър. — После леко повдигна брадичката си към Уонда. — И си мислех как Уонда отново успя да се измъкне от обличането на рокля.
Тамос изсумтя.
— Мъдро момиче. Майка ми организира от години такива балове. Предпочитам да се бия с ядрони.
— Баронът на Хралупата не е единственият желан ерген тази вечер, Ваша Светлост — каза Лийша. — Графът също се нуждае от графиня.
В този момент зазвъняха звънчета и всички се обърнаха към херцогинята майка, която стоеше до Карийн Истърли. Зад нея се бяха скупчили пренебрегнатите от Гаред благородници, които се опитваха — но не успяваха — да скрият раздразнението си.
— По всичко личи, че графът на Речен мост иска да съкрати времето за коктейли. — Тамос се подсмихна. — Семейство Истърли имат повече право над трона дори от майка ми. Не са свикнали да бъдат пренебрегвани.
Арейн наистина даде знак на Роджър да започне с първия танц и жонгльорът не беше чак такъв глупак, че да откаже. Той започна да свири бавната песен, под звуците на която Карийн беше влязла в залата.
Тамос отстъпи назад и ѝ предложи ръката си с поклон.
