— И с какво това я прави по-различна от останалите? Само че при нея се получава.
— Просто ти казвам да внимаваш — каза Роджър. — Момичетата на Джеса са доста… двулични. Получават каквото пожелаят от мъжа и го правят да изглежда така, сякаш идеята е била негова.
— Татко казва, че бракът е точно това — рече Гаред. — Казваш, че за теб е по-различно?
Роджър лапна лулата си, без да отговори.
Роджър и квартетът му стояха на подиума зад Гаред, който бе застанал в средата на сцената заедно с херцогиня Арейн. Младият барон приличаше твърде много на младоженец, чакащ пред олтара.
Балната зала вече се бе запълнила с каймака на обществото. Кралски особи, богати търговци и техните съпруги, всички облечени в най-хубавите си дрехи. Но пред голямата двукрила врата в дъното на залата се беше подредила дълга редица от обещаващи млади дебютантки, които чакаха да бъдат представени.
Херцогинята пооправи якичката на Гаред.
— Готов ли си, момчето ми?
— Мисля, че ще повърна — каза Гаред.
— Не те съветвам — отвърна Арейн, изтупвайки една прашинка от жакета му. — Но едва ли това ще секне поканите за танц. Не всеки ерген носи баронство в джоба си. Заради него си заслужава да се пренебрегнат петната от бълвоч по ризата.
Гаред пребледня, а Арейн се засмя.
— Млада невеста, която да ти роди деца, не може да се смята за смъртна присъда, момчето ми. Наслаждавай се, докато можеш.
Тя го шляпна по задника с бастуна си и Гаред подскочи.
— От теб се иска просто да стоиш тук, докато Джейсън представя дебютантките. Щом приключи, можеш да изтичаш отзад и да си изпразниш стомаха, преди да започнат танците.
Арейн се отдръпна от него и даде знак на Джейсън да отвори вратите. Роджър веднага подпря цигулката под брадичката си и следван от Кендъл, засвири първата мелодия. Всяка жена беше написала на балната си картичка песента, която щеше да се свири при представянето ѝ и след това по време на танците. Квартетът на Роджър репетираше от дни, за да научи всичките.
— Госпожица Карийн Истърли — извика Джейсън, — дъщеря на граф Ален от Речен мост.
Роджър смени мелодията. Карийн беше избрала по-бавна песен както заради задушевната атмосфера, така и заради възможността да се разходи бавно по пътеката, увеличавайки времето, през което щеше да е център на вниманието.
Лош избор, защото Гаред щеше да се задуши от парфюма ѝ по време на дългия танц и нямаше да може да избяга бързо от нея.
Карийн се изкачи на подиума отляво и се придвижи до средата му, оставайки в центъра на вниманието, докато Гаред ѝ се покланяше. Би могла да остане там цялата вечер, наслаждавайки се на одобрителните викове и ръкоплясканията, но Джейсън вече бе отворил двукрилата врата и пускаше следващата жена. Карийн му намигна, докато бавно се отдалечаваше към стълбите.
— Госпожица Динес Уордгуд, дъщеря на лорд Уордгуд от Южен клан.
Дини беше избрала валс, при който Гаред сигурно щеше да изпотъпче всички в залата. Имаше голяма вероятност тя да увеличи мъченията му, като му рецитира поезия през цялото време.
Арейн беше уредила много от младите надежди да заемат местата до Гаред по време на вечеря, но най-честите му съседки бяха тези двете. Могъщите им бащи можеха да си купят достъпа, които останалите не можеха да си позволят. Те очевидно бяха политически фаворитки, но имаха шанс да станат кралици на бала само ако останалите дебютантки бяха овце или крави.
Дини скришом помаха на Гаред, докато слизаше от подиума, но също както при намигването на Карийн, младият барон не даде признаци, че я е забелязал. Той не отместваше поглед от вратата в очакване на нещо обещаващо.
Роджър свиреше мелодия след мелодия, но нито една от жените не развълнува Гаред.
— Госпожица Емилия Лакьор, дъщеря на Албер Лакьор от Търговския хълм.
За миг Гаред остана неподвижен, но после се напрегна и се наведе напред.
Роджър погледна към вратата. Трябваше да се досети. Всичките момичета на Джеса си избираха „сценични“ имена, докато работеха, а след дипломирането си се връщаха в обществото с рождените си имена.
Това беше Росал.
Гаред я наблюдаваше напрегнато, докато тя се носеше по пътеката, макар Роджър да не беше съвсем сигурен дали това беше погледът на ловец, или на плячка.
От този момент баронът имаше очи само за нея и дори не обърна внимание на последните няколко жени, с изключение на момента, в който минаваха пред него на сцената. За щастие, не бяха много, но голяма част от тълпата вече беше отгатнала причината за разсеяността на Гаред, сочеха Емилия и си шушукаха.
Роджър въздъхна. В залата присъстваха всички важни личности, включително онези, които най-вероятно бяха посещавали кралския бордей през последните осемнайсет месеца. Емилия беше променила прическата си и беше избрала скромна рокля, доста по-различна от онова, което носеше при Джеса, но рано или късно, някой щеше да я разпознае.
Лийша беше дошла сама на бала. Беше направила всичко възможно, за да накара Уонда да облече рокля за събитието, но накрая момичето се разпищя и съдра последната дреха от тялото си. Лийша си помисли, че шивачката ще получи сърдечен удар.
