— През годините опитах веднъж или два пъти да оправя нещата с Джизел — каза Джеса. — Не толкова често, колкото би трябвало, но аз бях горда, а в отговор получавах само мълчание.
— Джизел може да е упорита като Бруна — каза Лийша.
— А ученичката ѝ? — попита Джеса.
— Имам по-големи грижи от една осуетена преди трийсет и пет години кражба — каза Лийша. — Не е нужно между нас да има неприязън.
— Течният демоноогън дори вече не е толкова голяма сила, както някога — каза Джеса. — Казвали са ми, че пред магията на пустинните курви той изглежда като фойерверк.
—
Джеса се засмя.
— Сега вече придоби смисъл2! Макар че магията на курвите може да промени съдбата на херцогствата.
Лийша устоя на порива да докосне корема си, макар че Джеса несъмнено бе наясно със състоянието ѝ.
— Така е.
— Да поговорим по работа тогава? — попита Джеса.
Лийша кимна.
— Каква е преценката ви за състоянието на Райнбек?
— Той е безсеменен — отвърна безцеремонно Джеса. — От двайсет години го повтарям, но Арейн не иска да ме чуе. Отчаяно търси лек, който не съществува.
— И какви са доказателствата ви за тази диагноза?
— Освен шестте съпруги, които смени за двайсетина години? — попита Джеса. — Да не споменаваме и моите момичета. Каквото и да говори пясъчната вещица, аз не давам чай от пом на фаворитките на Райнбек. В момента, в който разбере, че наследникът е подсигурен, Арейн веднага ще разведе сина си и веднага ще го ожени наново. Мнозина от тях се дипломираха и се оказаха толкова плодовити, че беше достатъчно да седнат в скута на някой мъж и да го погъделичкат по брадичката, за да надуят корема.
Лийша не чу нищо ново.
— Това ли е всичко?
— Разбира се, че не — отвърна Джеса.
Тя извади един подвързан с кожа тефтер и го подаде на Лийша, която веднага го отвори и започна да разлиства страниците. В него бяха описани всички изследвания, които беше провела Джеса, билките и лековете, които бе изпробвала, и резултатите от опитите, всичко записано със ситен почерк, с прилагане на педантичната методология, на която я беше научила Бруна.
— Дори накарах момичетата ми да го изпразнят в чаша, за да мога да прегледам семето му под увеличителния апарат — каза Джеса. — Има съвсем малко попови лъжички и те плуват в кръг, блъскайки се една в друга като танцуващи пияници.
— Бих искала сама да погледна — рече Лийша.
— С каква цел? — попита Джеса.
— Може да има някакво запушване, което да прочистя по хирургически път.
Джеса поклати глава.
— Дори да разполагахте с всички средства на Епохата на науката, това е деликатна работа, и то само ако херцогът ви позволи да доближите нож до мъжествеността му.
— Тогава ще опитам с
— Мислите ли, че Райнбек ще ви позволи да го омагьосате? — попита Джеса. — Направо си просите бесилото.
— Ще видим — рече Лийша. — Но засега бих искала да видя семето му. Можете ли…?
— Да се сдобия с известно количество за вас? — Джеса се засмя. — Разбира се. Но стига да пожелаете, можете и сама да си набавите. Бременна или не, Райнбек не би се поколебал при възможността да сложи рога на брат си.
— Това никога няма да стане — рече Лийша.
— Дори не е нужно да си лягате с него — каза Джеса. — Момичетата ми го научиха да се наслаждава и на женската ръка. Няма да отнеме повече от минута.
Лийша си пое дълбоко дъх, потискайки отвращението си.
— Ще ми набавите ли, или да поискам от херцогинята?
Джеса се усети, че е прекалила.
— Ще го поставя върху лед и ще го пратя в покоите ви веднага щом се сдобия с него. Може би още тази вечер.
На вратата се потропа и Лийша подскочи. Погледна към часовника. Почти полунощ. Може би отново беше Роджър, но едва ли, освен ако нямаше нещо спешно. Можеше ли да се надява, че е Тамос? Късните посещения бяха нещо нормално, когато бяха заедно, а през цялото време на вечеря той не беше свалял поглед от нея. Първоначално Лийша се беше престорила, че не го забелязва, но след това го погледна, очаквайки, че той смутено ще сведе очи.
Ала Тамос не го направи и тя усети напрежението в погледа му. Двамата не бяха разговаряли насаме от онази нощ на пътя, но само след два дни графът щеше да замине на юг, а имаше неизказани толкова много неща. Той го знаеше много добре, тя също.
Уонда дремеше в едно от креслата, но след изненадващото посещение на Роджър беше отказала да си легне преди Лийша. Момичето се сепна, отърси се и се протегна, след което се отправи към вратата.
Лийша бръкна бързо в горното чекмедже на писалището си, извади малкото си огледалце и бързо огледа лицето и косата си. Беше си чиста суета, но това ни най-малко не я интересуваше. Придърпа леко роклята си и я отпусна така, че да повдигне бюста ѝ.
Но не беше Тамос. Вместо това в стаята бавно влезе Росал, носейки лакирана дървена кутийка.
— Видя ли те някой? — попита Лийша, опитвайки се да скрие разочарованието в гласа си. — Херцогът…
Росал поклати глава и се подсмихна.
