Черепният трон полностью

Но острието беше късо, предназначено за мятане и лесно укриване. Стражът изглеждаше повече ядосан, отколкото наранен, когато удари с палката Роджър през лицето и го просна на пода. Кендъл изтича, за да застане между тях, но стражът я изрита силно в стомаха и тя падна по гръб, като междувременно стъпи върху лицето на Роджър.

Той се опита да вдигне ножа си, но стражът натисна китката му с крак; острата болка принуди пръстите му да се разтворят и острието издрънча на пода. Палката се заби в корема му и когато той се сви инстинктивно, следващият удар беше в топките му. Роджър изпищя, но писъкът секна, когато трети удар му изби два зъба.

Роджър се отпусна зашеметен назад и видя как двама стражи са притиснали палките си към гърлата на Аманвах и Сиквах. Всеки път когато двете жени се опитваха да се борят, те пристягаха хватката си и спираха притока им на въздух, принуждавайки ги да се подчинят. Мъжете бяха мускулести и едри, като всеки един от тях тежеше колкото двете жени, взети заедно.

Един от стрелците лежеше в коридора, а от гърдите му стърчеше копието на Колив. Другият държеше Кендъл. Незареденото му оръжие беше преметнато през рамото и той притискаше китките ѝ към пода, коленичил върху бедрата ѝ, за да не може тя да го рита.

Разнесе се бавно ръкопляскане и от сенките излезе Джейсън Златния тон, следван от Ейбръм и Сали.

— Златен тон? — изграчи Роджър.

— О, вече не сме на Безгласен, а? — попита Джейсън. — Късно се сещаш да проявяваш уважение, Полухват.

— Златен питон, казах!

Роджър се опита да го наплюе, но устните му се бяха подули. По брадичката му се стичаше лигава смесица от кръв и плюнка. И въпреки това отнесе нов удар по лицето.

— Селско лайно такова, мислиш си, че можеш да дойдеш в моя град и да ме унижаваш? — попита Джейсън. — Че можеш да ръсиш лъжи и да застрашаваш поста ми, и да очакваш, че няма да ти отмъстя? Би трябвало да си наясно. Пък и не ми беше трудно да си намеря съюзници. — Джейсън кимна към Аманвах и Сиквах. — Тази вечер ще ме направи много богат. Ще се изненадаш колко много лордове са готови да платят добри пари, за да имат за заложнички две красиянски принцеси. Още повече, като добавя доказателства, че Кралицата на бала е просто една кралска курва.

Сиквах посегна към копието, но стражът притисна палката към гърлото ѝ.

— Престани да се дърпаш, момиче, преди да ми хрумне нещо друго.

— Никакви хрумвания — рече Джейсън. — Не и тук. Да приключваме и да се махаме.

— Те убиха Андерс — каза стражът, който бе затиснал Кендъл. — Трябва да отмъстим за кръвта му.

— Той беше наясно какви са рисковете — каза Джейсън, — но като компенсация може да пребиеш до смърт Роджър и момичето.

— Да, добре!

Стражът се ухили и посегна към палката на колана си.

— Не!

Роджър се опита да се претърколи настрани, но надвесилият се над него страж затисна с крак китката му и започна да го налага с палката си по корема, топките и главата. Светлините се завъртяха пред очите му като пияни танцьори.

Когато погледът му се проясни, той погледна към Аманвах.

— Съжалявам.

Думите му едва се разбираха.

Аманвах срещна погледа му и в очите ѝ проблесна жестокост.

— Стига толкова. Сиквах.

Сиквах рязко вдигна крак нагоре и изрита стража в лицето. После го сграбчи за китките, приклекна и го хвърли през глава към отсрещната стена, като задържа палката му в ръката си. След миг я запрати по главата на мъжа, който се беше надвесил над Роджър, и ударът го отхвърли назад.

Аманвах заби събраните си пръсти в рамото на стража, който я държеше. Ръката му увисна неподвижна, а тя сграбчи другата, изви я зад гърба му и го принуди да се просне на пода, след което стъпи с крак върху гърлото му.

Сиквах вече тичаше към мъжа, който държеше Кендъл. Той се надигна да я посрещне, но тя избегна ръцете му, подскочи и уви крака си около шията му. Извъртя се във въздуха и използва собствената си тежест, за да му строши врата.

Джейсън не се помотаваше; той измъкна ножа си и се хвърли към Роджър. Мъжът, когото Сиквах беше запратила към стената, се възстановяваше, а Ейбръм и Сали сграбчиха палките си и се хвърлиха в боя.

Нещо проблесна в пръстите на Сиквах и един от любимите метални триъгълници на Колив се заби в ръката на Джейсън, която стискаше ножа. Той изпусна оръжието и изпищя, когато Сиквах се хвърли върху него.

Това, което последва, може би беше бой, но на Роджър му се струваше нередно да нарича така конфликт, в който едната страна имаше абсолютно преимущество. Сиквах не се биеше. Тя просто убиваше.

Сали замахна с палката си, но Сиквах я сграбчи за китката и изви ръката ѝ настрани, преливайки силата от инерцията си в удар с лакътя, който строши гърлото на Сали. Сиквах тласна тялото на едрата жена към Джейсън и отстъпи плавно встрани, за да пресрещне маскирания страж. Той замахна с палката, но тя се извъртя, за да избегне удара, и завърши движението си с удар с лакът в гърба на мъжа, който звучно изхрущя. Той беше мъртъв преди още да е паднал на пода.