— Нощ — каза той, докато си навличаше дрехите. — Вече разбирам как хората се пристрастяват толкова лесно към това.
— Не мога да направя нищо за липсващите зъби — каза Лийша. Можем да накараме да ти направят нови от порцелан. Може да бъдат оцветени като останалите или в някакъв друг цвят, ако предпочиташ.
Роджър поклати глава.
— Онова, което най харесвам в шарените ми дрехи, е, че могат да се събличат.
Лийша кимна, бръкна в торбата си и извади нещо, което беше истинска наслада за очите му. Кутията с цигулката.
— Аманвах искаше да ти я донеса… за да има с какво да си запълваш времето.
Роджър бързо отвори кутията и щом видя защитения подбрадник в кадифеното му отделение, почувства как го залива вълна от облекчение. Той го извади и нарочно го постави на леглото между тях. Така Аманвах щеше да чува всичко, макар че нямаше да може да отговаря.
— Роджър, какво се случи? — попита Лийша.
— Постъпих глупаво — отвърна Роджър. — Реших, че в двореца сме в безопасност. Мислех си, че мога да натрия носа на Джейсън и да съсипя репутацията му, без да си платя. — Той наведе глава. — За всичко съм виновен аз.
— Стига глупости — сопна му се Лийша. — Не го започна ти.
— Напротив — отвърна Роджър. — Започнах го, когато щипнах Джейсън по носа.
— Мама ме щипна веднъж по носа — рече Лийша. — Не изпитах желание да я убия.
— Не го оневинявам — каза Роджър. — Тоя ядронски син си получи заслуженото. Но аз го познавах добре и въпреки това събудих демона в него. Сега Джейкъб и Колив са мъртви.
Лийша извади един джобен часовник от престилката си и го погледна.
— Отпуснаха ми само един час, Роджър, а ни остават само няколко минути. Ще разполагаш с достатъчно време за размишления, но сега искам да ми кажеш всичко, което си спомняш за снощи.
Роджър кимна.
— Джейсън дойде, за да ме убие. Сигурно беше подкупил някои от дворцовите стражи. Каза, че имало някакъв лорд, който бил готов да плати за Аманвах и Сиквах.
— Каза ли кой? — попита Лийша.
Роджър поклати глава.
— Не се намирах в позиция да искам подробности.
— Продължавай — каза Лийша.
— Сигурно са знаели, че няма да се върнем в покоите ни през главния коридор — каза Роджър. — Чакаха ни в долния коридор. Простреляха Колив, но той се би до последно, като изби почти всичките. Остави Джейсън на мен.
Нарочно претупа нещата и пропусна изцяло намесата на Сиквах. Все още не знаеше какво да мисли за това. Неговата сладка, послушна Сиквах се беше превърнала пред очите му в нещо ужасяващо. Но каквато и да беше, тя му бе съпруга и той нямаше да я предаде.
— Значи, е било самозащита — каза Лийша.
— Разбира се, че беше самозащита — сопна ѝ се Роджър.
— Министър Джансън твърди друго — рече тя. — Той казва, че те е видял да вадиш нож на Джейсън преди няколко дни.
Роджър сведе поглед.
— Ами да… но след като той ме нападна.
— Нападнал те е, а ти не каза нищо?
— Ти тичаш ли за помощ всеки път когато някой те блъсне? — попита Роджър. — Или просто го блъсваш по-силно?
— Изобщо не се опитвам да блъскам никого — рече Лийша.
— Кажи го на Иневера — каза Роджър и видя със задоволство, че Лийша се забави със следващите си думи.
— Е, сега вече няма значение — каза тя, след като се съвзе. — Джансън твърди, че ти си тръгнал след Джейсън.
— И съм повлякъл със себе си Кендъл и съпругите ми? — попита Роджър.
Лийша сви рамене.
— Може просто да е бил спор, който е стигнал твърде далеч. И когато стражите са се опитали да ви спрат…
— Сме ги избили всичките? — попита Роджър. — Това звучи ли ти поне малко достоверно?
— Достоверно или не, Джейсън е мъртъв и ти си бил заварен надвесен над него с окървавения си нож — каза Лийша.
— Намери Чолс — каза Роджър. — Майстор от Гилдията на жонгльорите. Още преди месеци му разказах, че Джейсън уби Джейкъб и ме вкара в лазарета.
Лийша кимна.
— Ще го направя, но можеш ли да му вярваш? Първият министър като че ли е наплашил всички.
— Вкарай Гаред в стаята, когато го разпитваш — рече Роджър. — Той беше там, когато се случи.
— Гаред е знаел?! — избъбри Лийша. — Месеци преди да разкажеш нещо за това на мен?
Роджър я погледна спокойно.
— Гаред просто беше в стаята, когато ръководителят на гилдията ме разпитваше за изчезването ми миналата година. Тогава още не знаеше за какво става въпрос, но е сигурно, че Чолс не е наясно с това. Предполагам, че ако реши, че Гаред е там, за да опровергае думите му, няма да намери куража да излъже.
— Дори да разкаже на всички, това само ще подсили мотивите ти — каза Лийша.
— И без това вече си имам мотив — възрази Роджър. — Така и Джейсън ще се сдобие с такъв. — Той обгърна коленете си с ръце и ги придърпа към гърдите си. — Как са жените?
— Аманвах и Кендъл се намират под домашен арест до процеса — отвърна Лийша. — Пратих дърварите да ги пазят заедно с дворцовата стража. Не са особено доволни, но са в безопасност.
Роджър преглътна, забелязвайки пропуснатото име.
— А Сиквах?
— Сиквах — отвърна тихо Лийша — изчезна.
