Черепният трон полностью

— Това не отговаря на въпроса ми — рече Роджър. — И двете сте участвали в заговора. Има ли значение кой какво е направил?

— Дамаджата беше много раздразнена, когато под влияние на твоята господарка чичо ми създаде шарум’тингите — отвърна Сиквах. — Красиянските жени винаги са били нейната сфера на действие и тя имаше други планове за тях.

— Опитала си се да убиеш приятелката ми, защото е убедила Джардир да даде права на жените? — попита Роджър.

— Сипах чернолист в чая, защото дамаджата нареди — отвърна Сиквах. — Аз лично бях доволна от прокламацията на Шар’Дама Ка. Сестрите ми по копие можеха да излязат открито и да спечелят слава в нощта. Съжалявам, че не ми позволиха да направя същото.

— Това може да се промени — каза Роджър. — Тайната ти е разкрита. Когато се върнем в Хралупата, ще можеш…

— Прости ми, съпруже, но тайната остава — прекъсна го Сиквах. — Никой, освен ти и моите сестри съпруги, не остана жив, за да я издаде. Способността ми да защитавам теб и моята дживах ка ще бъде силно ограничена, ако и останалите узнаят за способностите ми.

— А ако аз, като твой съпруг, ти наредя да престанеш да криеш коя си? — попита Роджър.

— Тогава ще се подчиня. Но не мисля, че си толкова глупав.

Думите ѝ разсмяха Роджър.

— Каза, че можеш да ме измъкнеш оттук. Как?

— Вратата е дебела, но все пак това си е само дърво — каза Сиквах. — Мога да я строша, но ще отнеме време и ще разбудя духовниците. По-лесно е да се измъкна през прозореца и да се спусна на долното ниво. Твоите свети мъже не са воини като даматите. Ще е много лесно да убия стражите и да взема ключовете.

— Не искам да убиваш никого — каза Роджър. — Само ако животът ни зависи от това.

— Разбира се — съгласи се Сиквах. — Дживах ка знаеше, че желанието ти ще е такова.

Роджър се сети за подбрадника, който лежеше в защитеното си гнездо.

— Тя слуша ли ни сега?

— Да — каза Сиквах. — Огърлицата ми ѝ позволява да ме чува, когато пожелае.

— А може ли да ти говори?

— Да. Но хора е настроен само към мен. При теб няма да работи. В момента дама’тингата работи върху обица за теб. Извинява се, че не го е направила по-рано. Междувременно аз ще бъда нейният глас.

— И какво иска да каже? — попита Роджър.

— Че вече е късно — отвърна Сиквах — и не знаем какво ще ни донесе следващият ден. Моли те да поспиш, докато все още е тъмно.

Роджър се взря в мрака.

— Ти на гредите ли ще спиш?

— Аз не изпитвам такава нужда от сън — каза Сиквах. — Ще медитирам, за да възстановя силите си и да бъда нащрек за всяка опасност. Затвори очи, любов моя, и знай, че те пазя.

Роджър последва съвета ѝ и наистина се почувства в безопасност, но мислите препускаха в главата му и той не можеше да се отпусне.

— Не мисля, че ще успея да заспя.

Сиквах скочи безшумно на пода. Роджър потрепна, когато красиянката се плъзна гола в леглото при него.

— Дживах ка нареди да те приспя, съпруже — измърка тя.

— При вас всичко ли става по команда? — попита Роджър.

Сиквах го целуна; устните ѝ бяха все така меки, макар той вече да знаеше колко жестока може да бъде.

— Това, че ми заповядват да направя нещо, съпруже, не означава, че не го желая. — Тя чевръсто свали шарения му панталон. — Или че няма да изпитам удоволствие от него.

Лийша завъртя шайбата, нагласявайки лещите на увеличителния апарат.

Разликата в пробите веднага си пролича. В онази, която бе донесла Росал, имаше само няколко живи семена. В тази ги имаше в изобилие, макар да бяха мудни и слаби.

Упоени.

Тя погледна през прозореца. Слънцето едва се подаваше на хоризонта. Дали Арейн щеше да е вече будна?

Информацията беше твърде важна, за да чака. Тя изпрати бързоходка и момичето се върна почти веднага с покана да отиде при херцогинята майка.

— Сигурна ли си? — попита напрегнато Арейн, щом Лийша пристигна при нея. — Нали не е някакъв номер на бялата вещица, за да се пазари за съпруга си?

Възрастната жена все още беше облечена с нощницата си, изненадващо износена и обикновена дреха, но не бе изгубила властното си поведение, а и не беше в настроение за размяна на любезности.

Лийша кимна.

— Аманвах може и да търси начин да се спазари, Ваша Светлост, но беше права. Това не е семето на същия мъж. Освен ако не се доверявате на Мелни…

Арейн махна с ръка.

— В това момиче няма и капчица коварство, а от тази лъжа не би могла да спечели нищо.

— Тогава Росал ни е излъгала — каза Лийша. — И се съмнявам, че заговорът приключва с нея.

Арейн кимна.

— Тази история продължава още откакто това момиче си пълнеше пелените. — Тя изцъка с език. — Жалко. Сърцето на твоя Гаред ще бъде разбито, когато я обесим за измяна.

— Може да е само пионка — произнесе предпазливо Лийша. — Може да проявим милост, ако тя ни отведе до истинския предател в двореца.

Макар че вече имаше някакви подозрения.

— Смяташ, че Джеса го е направила — каза Арейн.

Лийша сви рамене.

— Може би. Отчасти.

Арейн изсумтя и се изправи.

— Прати бързоходец да доведе бялата вещица до един час и ме изчакай в дневната да си сложа бронята.