Черепният трон полностью

Час по-късно Арейн отново бе издокарана в кралските си дрехи, с корона на главата и гледаше отвисоко към Аманвах, която поне бе проявила смирение и се бе поклонила по-ниско пред херцогинята майка.

— Знаеш ли кой е упоявал сина ми? — попита Арейн.

Аманвах кимна леко; очите ѝ зад воала не разкриваха нищо.

— Знам.

— Не само кой му е давал отровата, а и кой го е заповядал? — попита Арейн.

Отново леко кимване. Арейн чакаше, но Аманвах не каза нищо. Минутите пълзяха, докато двете се гледаха изучаващо с кралско достойнство.

— Ще го споделиш ли с нас? — попита най-накрая Арейн.

Аманвах присви леко рамене.

— Съпругът ми стои заключен в кулата, защото се осмели да се защити под вашия покрив. Моята сестра съпруга липсва, а вие не правите нищо, за да я намерите. Кендъл и аз сме затворнички в покоите ни. Кажете ми, херцогиньо, защо да ви помагам?

Арейн започна да потупва с пръст по фината порцеланова чаша, създавайки мънички вълнички по повърхността на чая.

— С изключение на очевидното ли? Бих могла да освободя съпруга ви. Да претърся из основи града за Сиквах. Да ви оставя да излизате свободно от покоите ви.

Аманвах леко поклати глава, докато разбъркваше чая си.

— Простете ми, херцогиньо, но не можете да го направите. Попитах заровете си за това. Имате голяма власт, но тя се изразява в дреболиите между отделните укази, а съпругът ми е твърде известен, за да избегне съдбата му вниманието на херцога. Бъдещето е пълно с разклонения, но във всички тях вие не успявате да промените решението му.

Арейн запази хладнокръвие, но устните ѝ почти изчезнаха, когато ги сви гневно. Малко неща мразеше повече от това, да ѝ напомнят за ограничената ѝ власт.

— Може би е така — каза най-после тя. — Ще има процес, никой не може да попречи, но не бързай да отхвърляш предложението ми. Вероятно няма да успея да променя решението на сина ми, но едно от нещата, на които ми дава право законът, е проявата на милосърдие. Дори Райнбек да нареди да екзекутират съпруга ви, аз мога да го помилвам с махване на ръката, и дори тримата ми синове заедно няма да могат да ми попречат.

Погледът на Аманвах се задържа дълго време върху нея. Накрая красиянката се обърна към Лийша.

— Това истина ли е?

Лийша погледна към Арейн, после към Аманвах и сви рамене.

— Не съм експерт в анжиерските закони, но определено е възможно.

— Мога да ви представя съответните документи, за да го докажа — каза Арейн.

Аманвах поклати глава и се изправи.

— Няма да е необходимо. Ще хвърля заровете.

— Направете го тук, ако желаете — каза Арейн, макар думите ѝ да прозвучаха повече като заповед, отколкото като молба. — Така ще видя тази магия в действие.

Аманвах се замисли за миг, после кимна. Погледна към Лийша, която остави чашата си на масата и отиде да дръпне тежките завеси, а красиянката коленичи на дървения под между дебелите килими и разстла искрящо бялата си гадателска кърпа.

Лийша беше принудена да издърпа килимите, за да запуши отвора под вратата, през който проникваше светлина, и скоро единственото сияние в стаята се излъчваше от алагай хора в шепата на Аманвах. Лийша и херцогинята майка наблюдаваха напрегнато, но Аманвах мърмореше молитвите си на красиянски и никоя от тях не можеше да различи скритите ѝ зад воала устни.

Тя извади малко запушено шишенце — вероятно с кръвта на Роджър — и поръси заровете, преди да ги разклати в ръката си и да ги хвърли. Защитите проблеснаха зловещо, когато заровете промениха естествената си траектория, за да образуват диаграмата. Лийша не можеше да разчете значението ѝ, но след като известно време се взира в тях, Аманвах кимна и се отпусна назад върху петите си. Лийша извади едно мускалче с химическа светлина от престилката си и го разклати, за да го накара да засвети.

— Ще искам три неща — каза Аманвах.

— Три неща в замяна на едно — измърмори Арейн.

Аманвах сви рамене.

— Можете да се пазарите колкото си искате.

Тонът ѝ даваше ясно да се разбере, че усилията на херцогинята ще са безплодни.

— Какви три неща? — попита Арейн.

— Щом процесът приключи, ще помилвате съпруга ми, мен и моите сестри съпруги — каза Аманвах. — Без всякакви увъртания. Ще бъдем свободни да си вървим и ще ни осигурите защита, докато не се върнем в Хралупата.

Арейн кимна.

— Дадено.

— Ще ми позволите всеки ден да посещавам съпруга си — продължи Аманвах.

— Мога да ви дам по един час всеки ден до процеса — каза Арейн.

Аманвах кимна.

— Съгласна съм.

— И последното? — попита Арейн.

Аманвах се обърна към Лийша.

— Капка от кръвта на господарката Лийша.

Лийша скръсти ръце на гърдите си.

— Абсолютно невъзможно!

Нямаше представа какви вреди би могла да ѝ нанесе жената с тази единствена капка. Ако просто попиташе, щеше да я обиди.

— Лийша — каза Арейн и тонът ѝ прозвуча предупредително.

— Не разбирате за какво моли тя — каза Лийша. — Дадете ли кръвта си на една дама’тинга, все едно ѝ давате нож да ви пререже гърлото. Защо изобщо да се съгласявам с това?

— Защото от него зависи бъдещето на херцогството ми! — изсъска Арейн. — Дайте ѝ или ще накарам да я вземат насила.

Лийша оголи зъби.