Черепният трон полностью

— Ехо? — прошепна колебливо в него.

Но в този момент една ръка сграбчи решетките на прозореца и Роджър политна с писък назад, като падна от писалището. Ударът в пода го остави без дъх, но годините тренировки взеха връх и той се претърколи през глава и се изправи в приклекнала стойка на няколко фута от прозореца.

През малкия отвор го гледаше Сиквах. Тя носеше черна кърпа за глава и бял воал, но очите ѝ не можеше да се сбъркат.

— Не се страхувай, съпруже. Просто съм аз.

Няколко образа преминаха пред погледа на Роджър. Сиквах строшава гърлото на Сали. Сиквах прекършва гръбнака на стражника. Сиквах чупи врата на Ейбръм.

— Никога не си била нещо „просто“, съпруго — каза Роджър. — Макар че очевидно не съм знаел и половината от всичко.

— Напълно си прав да се гневиш, съпруже — каза Сиквах. — Пазех тайни от теб, макар и не по собствена воля. Самата дамаджа заповяда аз и моята сестра по копие да скрием истинската ни природа.

— Аманвах е знаела — рече Роджър.

— Само тя и никой друг от Севера — каза Сиквах. — Ние сме от кръвта на Избавителя. Тя е дама. Аз съм шарум.

— Какво си?

— Твоя дживах — рече тя. — Моля те, съпруже, ако не вярваш на останалото, повярвай поне на това. Ти си моята светлина и моята любов и ако Евджахът не го забраняваше, съм готова да се убия заради това, че те покрих със срам.

— Това не е достатъчно — рече Роджър, скръствайки ръце. — Ако искаш отново да започна да ти вярвам, трябва да знам всичко.

— Разбира се, съпруже — каза Сиквах.

В гласа ѝ звучеше облекчение, сякаш ѝ се беше разминало леко. И може би наистина беше така. Цялата ѝ кротост беше просто представление. Как да е сигурен, че и облекчението ѝ не беше?

Донякъде това изобщо не го вълнуваше. Откакто бяха разменили обетите си, Сиквах се беше държала единствено като вярна съпруга. Дори убийствата бяха извършени заради него и въпреки всичко, което се беше случило, Роджър не можеше да ги осъжда. Там някъде духът на Джейкъб най-после бе намерил покой, след като убийците му бяха наказани.

— Може ли да вляза? — попита Сиквах. — Обещавам, че ще отговоря честно, не, искрено, на всичките ти въпроси.

„Искрено ли? — чудеше се Роджър. — Или неискрено?“ Можеше да са и двете.

Той погледна със съмнение към малкия прозорец.

— Как смяташ да го направиш?

Кожата край очите ѝ се набръчка в усмивка и тя промуши глава през отвора. После започна да се гърчи и се появи ръката ѝ, която се притисна към стената.

Разнесе се изпукване, което накара Роджър да потрепне, и рамото ѝ също премина. Роджър беше гледал представленията на много акробати в Гилдията на жонгльорите, но никога не беше виждал нещо подобно. Тя беше като мишка, провираща се пред едносантиметровия процеп под вратата.

След няколко секунди Сиквах беше вече вътре и скочи на пода. Коленичи, простря ръцете си на пода и се наведе, като допря чело в килима. Носеше копринено шарумско облекло — панталон, пристегната с колан роба и гарвановочерна кърпа за глава, която ярко контрастираше с белия ѝ сватбен воал. Краката и ръцете ѝ бяха голи.

— Престани — каза Роджър.

Красиянците може и да харесваха тези прояви на подчинение, но те го караха да се чувства неудобно, особено от човек, който можеше да го убие с кутрето си.

Сиквах се надигна и седна на петите си, с лице към него. Тя свали воала си и разви черната кърпа, разкривайки косата си.

Роджър отиде до прозореца, подаде главата си навън и погледна надолу към стената на кулата. Не се виждаха никакви въжета, нито уреди за катерене. Нима я беше изкачила с голи ръце и нозе?

— Аманвах ли те изпрати да ме освободиш?

Сиквах поклати глава.

— Бих могла, ако ми нареди, но дживах ка не вярва, че такова е твоето желание. Тук съм, за да те наглеждам и да те пазя.

Роджър огледа оскъдно обзаведената малка стая.

— Няма много места, където да се скриеш, ако някой дойде да ме провери.

Сиквах се усмихна.

— Затвори очите си за две вдишвания.

Роджър го направи и когато ги отвори, Сиквах беше изчезнала. Той претърси стаята, погледна дори под ниското легло, но нямаше и следа от нея.

— Къде си?

— Тук.

Гласът ѝ дойде отгоре, но макар че погледна към тавана, Роджър не можа да я види между гредите. Ала когато се взря внимателно, една от сенките леко помръдна и той зърна проблясъка на белия воал.

Сиквах се спусна на пода и сякаш отскочи, щом го докосна. Макар да я наблюдаваше внимателно, той я изпусна от погледа си и започна да оглежда стаята, докато ръката ѝ не се протегна изпод леглото и не го сграбчи за глезена. Той подскочи и изскимтя.

Сиквах веднага го пусна и миг по-късно се появи пред вратата. Застина за миг, след което поклати глава.

— Три етажа по-долу има пазач. Отпуснал се е и едва ли ще ни чуе, но трябва да сме предпазливи.

Този път той наблюдаваше изумено как Сиквах се изкатери по излъсканата през вековете каменна стена със същата лекота, с която той щеше да се изкачи по стълба.

— Когато се измъкна от тук, ще преработим изцяло жонгльорското ни представление — каза Роджър. — Направо си похабяваш таланта с това пеене.