Черепният трон полностью

Кхеват го гледа дълго време и Абан се зачуди колко ли скоро ще застане пред Създателя. Но после даматът се обърна към Асави с въпрос в очите.

Дама’тингата се обърна към кхафита и той се сви под погледа ѝ.

Най-после Асави кимна.

— Право дума кхафитът. Той вече е обречен да стои пред портите на Рая, докато Еверам се смили и му дари нов живот. Това е иневера.

Кхеват изсумтя, отиде до прозореца и допря длан до стъклото, докато гледаше горящите кораби.

— Тези мъже не са ни братя — съгласи се най-после той. — Не ние ги накарахме да нападнат през нощта. Иневера.

Абан изпусна дъха си, който така и не бе осъзнал, че е задържал.

— Казваха, че съм прокълната от Еверам, щом съм родила три дъщери след Ахман — каза Кадживах на тълпата, махвайки с ръка към Имисандра, Хошвах и Хания.

Светата майка беше облечена с обикновена черна роба. Носеше белия воал на кай’тинга, но за разлика от другите жени от рода на Ахман, Кадживах бе започнала да слага и бяла кърпа за главата.

На Иневера, която наблюдаваше, облегната на парапета на разкошния балкон, докато Светата майка даваше благословията си за Пиршеството на Новолунието, ѝ се прииска да е някъде другаде. Беше слушала тая тъпа жена да произнася все същата реч хиляди пъти.

— Но винаги съм казвала, че Еверам ме е благословил със син, който е толкова велик, че не се нуждае от други братя!

Тълпата нададе одобрителен рев, воините затропаха с крака и започнаха да удрят копия о щитовете си, докато жените им пляскаха с ръце, а децата викаха радостно.

— Благодарим на Еверам за това пиршество, за богатата трапеза, каквато малцина познаваха, преди Ахман да ни изведе от Пустинното копие и да ни поведе към зелените земи — продължи Кадживах. — Но искам да благодаря и на жените, които положиха огромни усилия, за да приготвят всичката тази храна. — Нови ръкопляскания. — Ценим високо шарум’тингите, които се изправят безстрашно в нощта, но има и други начини да почетеш Създателя. Съпругите и дъщерите, които се грижат стомасите на нашите мъже да са винаги пълни, къщите им чисти, легълцата пълни с деца. Днес почитаме мъжете, които ни защитават от алагаите, но също така и жените, които са ги родили и откърмили, които са ги научили на чест, дълг и любов към семейството. Жени, които са смирени и покорни пред Еверам, но създават основата, на която разчитат нашите бойци.

Одобрителните викове се засилиха, като жените изразяваха своята любов и преданост. Иневера видя не една жена да рони искрени сълзи и не можеше да повярва на очите си.

— Твърде много от нас забравиха кои сме ние и откъде идваме, свалиха воалите си и се премениха в нескромните облекла на севернячките. Някои се осмелиха да облекат ярки цветове, сякаш са самата дамаджа!

Кадживах посочи с жест Иневера и от тълпата се разнесоха освирквания и съскания. Иневера знаеше, че те са насочени към нескромните жени, но настръхна, когато чу съсканията след името си.

— Дамаджата постъпи мъдро, като повери тази задача на Светата майка — каза Ашан. — Хората я обичат.

Иневера не беше съвсем сигурна. Идеята да помоли Кадживах да организира пиршеството ѝ се беше сторила добра. Така щеше да ангажира жената и да я държи далеч от пътя си. Но някак си тъпата жена беше успяла да спечели сърцата на хората със своя простонароден говор и консервативните си ценности. За техния народ беше настъпило време за промяна. Ако искаха да спечелят Шарак Слънце, не можеха да продължат да живеят изолирано, както през вековете в Пустинното копие.

Кадживах нямаше никакво намерение да млъква, а се разгорещяваше все повече като дама, който е хванал шаруми със зарове и коузи. Ако не ѝ попречеха, тази празноглава жена можеше да говори в продължение на часове.

Иневера се изправи и тълпата веднага се умълча; жените паднаха на колене и опряха чела в пода, а мъжете, от дамаджите до шарумите, се поклониха ниско.

Някога това я успокояваше. Напомняше ѝ за властта и божествения ѝ статус. Но власт имаше и в насочването на ликуванията на тълпата. Твърде много може би за обикновена жена като Кадживах.

— Светата майка наистина е твърде скромна — каза Иневера. — Защото никой друг не работи толкова усърдно по подготовката на голямото пиршество от самата Кадживах. — Тълпата отново изрева и Иневера изскърца със зъби. — Най-добрият начин да я почетем е, като седнем на масите. В името на Еверам, нека пиршеството започне.

— Боя се, че този път пуснахме духа от бутилката — каза Иневера.

Майка ѝ Манвах отпи от чая си. Тя посещаваше за пръв път кралските покои, но дори да беше впечатлена от разкоша, не го показа по никакъв начин.

— Ще се съглася с теб, след като вече общувах директно с нея — рече Манвах.

Павилионът ѝ в Новия пазар беше осигурил много от приборите за пиршеството и ѝ спечели покана. Нейният съпруг кхафит, Касаад, не беше поканен.