Черепният трон полностью

Мелан вдигна глава и забуленото ѝ лице засия в червено под защитената светлина.

— Тази вечер. Разклонението ще дойде сега или няма да дойде никога. Когато Джаян се върне, той ще дойде за Черепния трон. Ако не действаш тази вечер, той ще го заеме.

За миг Ашия изгуби центъра си, връхлетяна от спомен.

— Позволи му да те победи — каза ѝ дамаджата.

— А? — изненада се Ашия.

Тъкмо беше повишена в шарум’тинга и заедно със сестрите си по копие щеше да бъде изпратена за пръв път при младия Шарум Ка.

Иневера беше взела младите жени за свои телохранителки, но те си оставаха шаруми и подчинени на Джаян. Онази вечер щеше да ги „оцени“, за да определи доколко са годни и да реши къде ще ги разположи в Алагай’шарак.

— Джаян е горд — каза Иневера. — Той ще поиска да ти се наложи пред твоите сестри, да се убеди, че не представляваш заплаха за него. Ще те предизвика на двубой под предлог, че иска да оцени уменията ти в шарусахк, но битката ще бъде съвсем истинска.

— И вие искате да… изгубя?

Невъзможно. Немислимо. Колко години беше принуждавана да се прави на слаба — свитичката невеста на пуш’тинга Асъм? Дамаджата ѝ беше обещала, че това ще се промени, щом получи копието си.

— Нареждам ти да изгубиш — каза Иневера с остър тон. — Покажи му куража си. Спечели уважението му. И после изгуби двубоя. Ако не го направиш, той ще те убие.

Ашия преглътна и кимна.

— Ами ако аз го убия?

— Той е първородният син на Избавителя — каза Иневера. — Ако го убиеш, всеки шарум и дама в Красия ще поиска главата ти и Шар’Дама Ка няма да ги възпре.

Тя не каза нищо за своето участие в това, но Джаян беше и неин първороден син. Ашия знаеше, че най-големият син на Иневера я дразнеше, но тя го обичаше.

— Знам, че тази заповед наранява шарумското ти сърце — каза Иневера. — Но я дадох от любов. Аз съм дамаджата. Твоята гордост, твоят живот ми принадлежат. — Тя нежно положи ръка на рамото на Ашия. — Ценя първата по-малко от втория. Еверам има план за теб и той не е да умреш заради крехкото его на някакъв мъж.

Ашия кимна и коленичи, отърсвайки ръката ѝ от рамото си, опря длани в пода и притисна челото си между тях.

— Както нареди дамаджата.

Нямаше много свидетели. Джаян знаеше, че шарум’тингите се ползват с благоразположението на баща му, и не искаше да ги унижава публично. Бяха само тя и Шанвах, Джаян, Джурим и Хасик. Бащата на Шанвах, Шанджат, пръв сред кай’шарумите, също трябваше да бъде тук. Отсъствието му правеше впечатление.

Шарум Ка и двама елитни Копия на Избавителя. Дори двете с Шанвах да успееха да ги убият, преди да вдигнат тревога — в което тя изобщо не беше сигурна — десетки воини ги бяха видели да влизат в приемната. Нямаше да успеят да избягат задълго.

Джаян се ухили, когато двете жени опряха длани в пода пред него.

— Стеснителните ми братовчедки! Които се плашат от всеки звук и никога не говорят на висок глас. Кой, освен Еверам, би си представил, че години наред тайно ще изучавате шарусахк?

— В двореца на дама’тингите има много тайни — отвърна Ашия.

Джаян се подсмихна.

— Не се и съмнявам. — Той разкопча наметалото си и свали бронираната си роба, като остана гол до кръста. — Но докато вие бяхте обучавани от жени, аз се учех от самия Шар’Дама Ка. Трябва да ви оценя, за да ви намеря място в шарак.

Той протегна ръка и им даде знак.

Дишането на Ашия беше спокойно, когато се изправи. Тя също разкопча наметалото си и свали щита от рамото си, като ги предаде на Шанвах. Не си съблече робата, но бързо пребърка многобройните ѝ джобове, измъкна керамичните брониращи плочки и ги струпа на купчинка върху пода.

Когато се изправи, вече беше по-лека, и запристъпва в кръг около Джаян.

Стойката му беше отлична. Той не лъжеше, когато каза, че го е обучавал самият Шар’Дама Ка, а чичо ѝ беше най-великият познат майстор на шарусахк. Може би щеше честно да спечели двубоя. Загубата от сина на Избавителя нямаше да посрами Енкидо и Ашия предпочиташе да изгуби честно, вместо да посрами и двамата, като се остави да бъде победена.

Но тогава той я нападна и тя беше по-бърза. Инстинктивно го препъна, като заби пръст в едно енергийно средоточие, което веднага вдърви крака му. Той изгуби равновесие и Ашия използва инерцията му, за да плъзне ръка под мишницата му и да го просне на пода по гръб.

Настъпи пълна тишина. Мъжете изглеждаха като ударени от гръм, тъй като бяха очаквали съвсем различен резултат. Ашия се зачуди дали вече не беше отишла твърде далеч; дали мъжете нямаше да я убият, за да спасят достойнството на техния Шарум Ка.

Но миг по-късно Джаян се засмя, скочи на крака и закрачи наоколо, за да възвърне чувствителността във вдървения си крак.

— Добро хвърляне! Да видим какво друго можеш.

Този път се пазеше по-добре, нанасяше удари с юмрук, ритници и удари с разтворена длан. Ашия избягваше повечето от тях, а останалите отбиваше с минимален контакт. Сама нанесе няколко пробни удара, преценявайки способността му да се защитава.