Черепният трон полностью

Беше добър за шарум. Един от най-добрите. Но много от блокадите му имаха пропуски, които ѝ даваха възможности да го извади от строя, осакати или убие.

Вместо това скочи над изпънатия му за ритник крак, превъртя се във въздуха и се озова на известно разстояние от него.

— Добре направи, че отстъпи, сестро — каза Джаян. — Беше моя.

Ашия стисна зъби. Досега три пъти бе имала възможност да го убие. Тя погледна към Шанвах.

Нейната сестра по копие стоеше спокойно на колене, но пръстите на едната ѝ ръка се размърдаха, задавайки въпроса: Защо му даваш предимство?

„Защо, наистина?“ — запита се Ашия. Дамаджата го беше заповядала, разбира се, но какъв пример щеше да даде на Шанвах и бъдещите шарум’тинги, ако позволеше на Джаян да я победи?

— Не можеш да ме обикаляш вечно — извика Джаян. — И без това ти дадох достатъчно енергия. Ела, покажи ми каква е силата ти, когато не крадеш от моята.

Ашия се изстреля напред толкова бързо, че го хвана неподготвен. Изби ръцете му встрани с качулката на кобрата, после се наведе напред и го обхвана през кръста, като повдигна десния си крак над главата, за да го изрита в лицето.

Джаян залитна назад, а тя се завъртя на пода, подсече го с крака си зад коленете и той се стовари долу.

Джаян не беше новак в двубоите, въртеше се и променяше центъра на тежестта си, за да не ѝ дава преимущество. Но Ашия вече беше близо до него, където дама’тингският шарусахк, на който я беше научил Енкидо, беше най-смъртоносен. Точните ѝ удари накъсаха енергийните му линии и тя го сграбчи в подчинителна хватка, затиснала с горната част на ръката си трахеята и артерията, която снабдяваше с кръв мозъка му.

Джаян потрепери, по лицето му изби пот и тя видя страха в очите му. И най-после уважение. Представи си как иска от него да се предаде, но в съзнанието ѝ прозвучаха думите на дамаджата.

Покажи му куража си. Спечели уважението му. И после изгуби двубоя.

Джаян се опита да се изтръгне от хватката ѝ и Ашия леко я отпусна. Той си пое дъх и внезапно се дръпна напред, нанасяйки ѝ силен удар в лицето. Неподготвена за свирепостта му, Ашия падна назад, докато той продължаваше да нанася удар след удар по лицето и тялото ѝ, удари, предназначени да нанесат трайни поражения.

Джаян я преобърна по корем, затискайки я с тяло, сграбчи изотзад яката на робата ѝ и я усука около ръката си с намерението да спре достъпа на кръв и въздух до главата ѝ, както тя бе постъпила с него.

Възнамеряваше ли да я убие? Ашия не знаеше. Ако беше стигнала твърде далеч, унижавайки го повече от разумното, той нямаше да се поколебае. Джаян беше първородният син на Избавителя и ако я убиеше, щеше да получи единствено намръщен поглед от баща си и подкрепата на всички останали.

Дори сега тя можеше да се обърне. Дори сега, докато пред очите ѝ причерняваше, тя можеше да удари по едно от енергийните средоточия на лакътя му и да си поеме дъх, докато ръката му се отпускаше.

Остави го да те победи.

Ашия искаше единствено да покаже на Джаян и всички мъже, че е по-добра от тях, но не на това беше научена.

Битката е измама — учеше Енкидо. — Истинският воин изчаква благоприятния момент.

Тя протегна ръка към лакътя на Джаян, докато зрителното ѝ поле се сви до тъмен тунел, а светлинката в края му щеше да угасне всеки момент. Но вместо да нанесе удар по енергийното средоточие, тя плесна леко два пъти по пода.

Знак, че се предава.

Джаян изсумтя и отпусна хватката си. Ашия пое глътка въздух, по-сладка от всички, с изключение на първата, която ѝ бе позволил Енкидо преди толкова много години.

Но макар да изглеждаше, че е приел подчинението ѝ, Джаян не я пусна, а продължи да я притиска към пода и приближи устни до ухото ѝ.

— Би се добре, братовчедке, но въпреки това си просто жена.

Ашия стисна зъби и не каза нищо.

— Колко дълго? — продължи Джаян, намествайки се върху тялото ѝ. — Колко дълго моят брат пуш’тинг не се е отнасял с теб като с жена? Мисля, че го е правил само веднъж. — Той притисна бедра към задника ѝ и Ашия усети ерекцията му. — Когато си готова да получиш истински мъж, ела при мен.

— Джаян не бива да заема трона — каза Ашия. — Трябва да убие баща ми, за да го получи, и няма да управлява мъдро.

Асъм кимна.

— Помогни ми да го спра.

— Как? — попита Ашия. — Ако тази нощ е постигнал победа, не можем да променим нищо, дори и да искаме. А аз няма да ти помогна да откраднеш трона в негово отсъствие. Дамаджата каза своята дума. Шар’Дама Ка ще се върне.

— Заровете казаха, че може да се върне, момиче. А не ще.

— Аз имам вяра — рече Ашия.

— Аз също — съгласи се Асъм. — Не те моля да ми помогнеш да завзема трона, дживах. Само да ми помогнеш да спечеля слава, която да се мери с тази на брат ми, за да може андрахът да отхвърли претенциите му и да остане на власт до завръщането на Шар’Дама Ка.

— Как? — повтори Ашия.