Черепният трон полностью

Каджи се засмя, когато скочиха, и нещастният воин погледна нагоре точно навреме, за да види приближаващата смърт. Той изпусна своя край на носилката, внезапното дръпване наруши равновесието на Бура и той ѝ беше в ръцете.

— Тикка! — извика Каджи, виждайки Кадживах.

Стискайки зъби, Ашия повдигна изпадналата в безсъзнание жена и я преметна през раменете си.

От коридора се разнесоха виковете на други воини, които я търсеха.

Първородният ти син е мъртъв.

Иневера се взираше в заровете, опитвайки се да се ориентира в изблика от емоции.

Дълг на всяка дама’тинга беше да роди наследничка, но тя беше загърбила собствените си нужди заради народа си, използвайки заровете, за да дари на Ахман двама синове, един за шараджа и втори за Шарик Хора. Момчетата се бяха родили по задължение, но докато растяха в утробата ѝ, Еверам беше направил своята магия и чрез нея тя бе започнала да обича децата, които сучеха от гърдите ѝ.

Докато растяха, момчетата я дразнеха еднакво силно. Тя си мислеше, че синовете ѝ ще поемат пътя на Ахман, но те имаха собствено мнение. Защото какво би могъл да бъде синът на Избавителя, освен разочарование?

Джаян беше шарум до мозъка на костите си — брутален и невежа. От люлката до Лабиринта, той не беше похабил нито миг за собствената си безопасност, скачаше, без първо да погледне надолу. Като водач той беше склонен да разрешава проблемите с копие, а не с мъдрост. Беше умен по свой си начин и може би щеше да си създаде име, но единственото име, което всички искаха да чуват, беше това на баща му. Върху плещите му беше стоварена отговорността да взема твърде много решения, преди още да е станал мъж.

Когато ставаше дума за синовете ѝ, заровете не ѝ помагаха особено, но тя винаги бе знаела, че той ще умре млад.

Страхът се беше появил, когато разбра, че е поел на север.

Армиите на Избавителя са обречени — бяха казали заровете, — ако поемат на север, оставяйки непокорени врагове зад гърба си.

Новината за смъртта на Джаян ѝ донесе силно страдание, придружавано от гузното чувство на облекчение, че моментът, от който се бе страхувала толкова дълго, най-после бе настъпил.

По-късно щеше да има време да напълни мускалчетата със сълзи. Представи си палмата, която се превива пред вятъра на болката, и се съсредоточи върху центъра си, докато не стана готова да хвърли отново заровете.

Тази вечер силата ти ще бъде изправена пред изпитание три пъти.

Тя се сепна и за миг изпита страх. Очите ѝ се стрелнаха към входа на стаята. Отвън стояха Мича и Джарвах, заедно с дама’тинга Кева, готови да я защитят с живота си. Извън покоите ѝ имаше и други шарум’тинги, както и стражи евнуси, обучени от самия Енкидо.

Никой не можеше да каже какво щяха да направят дамаджите, когато узнаеха за смъртта на Джаян. Не можеше да се довери на никой от тях, всичките бяха интриганти. Нямаше да се поколебаят да действат, ако беше в техен интерес.

Тя вдигна заровете за трети път.

— Всемогъщи Еверам, дарителю на светлина и живот, разкрий бъдещето на твоята скромна слугиня. Кой ще ме заплаши тази нощ?

Както винаги заровете проблеснаха и се подредиха в сложна поредица от символи, но посланието беше просто:

Чакай.

Отвън се разнесе вик.

Когато Иневера влезе в стаята, Мелан вдигна глава. Тя беше свалила белия си шал и държеше в ръката си черния на майка си. Кева лежеше в краката ѝ мъртва. В другия край на стаята, до вратите, лежаха Мича и Джарвах. Аурите им бяха мътни и те не помръдваха.

Иневера се сепна, когато Мелан се изсмя. Беше толкова неочаквано, че се поколеба за миг.

— Ела, дамаджа! — извика Мелан. — Не виждаш ли иронията? Не те ли заварихме точно по този начин с баба ми преди толкова много години?

Наистина беше така. Иневера не искаше да поема преждевременно водачеството на дама’тингите на Каджи, но когато Кеневах беше застрашила плановете ѝ да постави Ахман на Черепния трон, тя не се беше поколебала да убие старата жена.

— Може би — допусна тя, — но това не беше майцеубийство.

— Разбира се, че не беше — ухили се Мелан. — Дъщерята на една плетачка никога не би наранила свещената си майка. Как е Манвах? Още ли е на пазара? Може би е време да я посетим.

Иневера беше чула достатъчно. Тя вдигна своя хора жезъл и изстреля струя магия срещу Мелан.

Щом вдигна жезъла, ръката на Мелан се стрелна под робата ѝ и стисна защитено парче от бронята на скален демон, облечено в злато. Магията се плъзна покрай защитите и затанцува из стаята, оставяйки Мелан недокосната.

„Тя е подготвена за мен“, осъзна Иневера.

— От колко време подготвяш предателството си, Мелан?

Жената вдигна изгорената си безформена ръка.