Черепният трон полностью

— Силата ти те направи твърде небрежна. Влизаш в бой само със заровете си, които са опетнени, след като ги облече в метал, което е забранено от Евджаха.

Наистина ли беше така? Бяха ли я изоставили заровете ѝ? Наистина ли бе изгубила благоволението на Еверам? Къде беше сбъркала? Не се беше уверила в смъртта на пар’чина? Беше облякла заровете си в метал? Беше позволила на Ахман да участва в Домин Шарум? Как иначе би могла да постъпи?

Но Иневера си спомни нещо и ръката ѝ се плъзна към торбичката с хора.

— Те ме предупредиха — изграчи тя.

— А? — попита Мелан.

— Заровете. — Иневера ахна, когато бръкна вътре. — Те ме предупредиха, че силата ми ще бъде поставена на изпитание. Еверам не ме е изоставил. Това е просто изпитание.

Евджахът забраняваше заровете да се използват за друго, освен за светлина и пророкуване, защото хора можеше да се изчерпят дотолкова, че да започнат да дават фалшиви предсказания. Освен това те бяха най-ценното притежание на една дама’тинга. Бяха ключът ѝ към бялото, нейният водач през живота, сърцето на силата ѝ. Никоя дама’тинга не рискуваше да повреди заровете си.

Но Иневера беше губила вече заровете си веднъж и бе останала сляпа, докато не си издяла нов комплект. Цената беше висока, но тя беше достатъчно силна, за да я плати.

Сега имаше зарове, изсечени от костите на мисловен демон, облечени в електрум. Пръстите ѝ обвиха седемте зара и тя извлече енергията им за една последна експлозия от бързина и сила.

Мелан и Асави не го очакваха, но не бяха и неподготвени. Когато Иневера се хвърли върху тях, двете се задействаха в идеален синхрон, Асави я блокира, а Мелан контраатакува.

Бързи като оси допреди малко, сега жените сякаш се движеха като бавни камили. Кракът на Иневера се заби в гърдите на Асави, преди тя да успее да вдигне ръце, за да го блокира, и я отхвърли назад. Времето бе достатъчно, за да се обърне и да пресече атаката на Мелан и да я преметне в силно хвърляне, което я запрати в другия край на стаята.

И двете жени бръкнаха за пореден път в торбичките си с хора, но Иневера беше по-бърза. Тя вдигна юмрука си, в който стискаше заровете, изпъна показалеца си и острият ѝ нокът нарисува защита за вледеняване във въздуха.

Асави буквално замръзна, тялото ѝ се покри с ледена кора. Иневера нямаше намерение да я убива — не още — но не беше предвидила суровата сила на заровете си. Аурата на жената угасна като свещ.

Мелан изпищя и изстреля мълния, но Иневера се обърна, като нарисува бързо защита за извличане във въздуха. Ръката ѝ изтръпна от прилива на енергия, която веднага бе погълната обратно в заровете.

Мелан ахна, бръкна в торбичката си и извади отново шепа зъби от вятърен демон. Защитите за ускорение се активираха веднага щом ги хвърли, но Иневера нарисува защита за обръщане и зъбите веднага промениха посоката си.

Мелан изпищя и падна, направена на решето; тя пъшкаше и се опитваше да си поеме въздух. Иневера не изпускаше заровете си, готова да се защити, но аурата на жената не показваше, че е способна да се върне в битката.

— Уби… Асави… — процеди Мелан през стиснатите си зъби.

— Настигна я същата съдба, която бе приготвила за мен — отбеляза Иневера. — Но ти не се страхуваш от студа, нали, Мелан? — Тя нарисува бързо защита във въздуха и над ръката ѝ затанцува ярък пламък. — Твоето проклятие винаги е бил огънят.

Мелан потрепна, извика от болка и инстинктивно се сви, притискайки към гърдите си осакатената си ръка.

— Нищо няма да ти кажа!

Иневера се засмя.

— Аз си имам моите зарове, малка сестро. Не искам да ми казваш нищо. Каквато и стойност да имаше за мен, тя се изпари в момента, в който спомена името на майка ми.

— Простете ни, че ви подведохме, дамаджа — рече Мича, когато Иневера я свести.

Джарвах тъкмо бе започнала да се размърдва след изцеляването, когато едната от обиците на Иневера завибрира, давайки ѝ знак, че някой беше влязъл в един от тайните коридори, използвани от сестрите по копие.

Тишина, сигнализираха пръстите ѝ. Тя даде знак и Мича помогна на Джарвах да се скрият, а Иневера вдигна своя хора жезъл.

Тайната врата се отвори тихо, но в стаята не влезе нападател. Вместо това на прага се появи Ашия, която беше преметнала през рамо Кадживах, а към гърдите си беше привързала малко вързопче. Робата на сестрата по копие беше разкъсана и напоена с кръв, белият ѝ воал беше опръскан с червени петна. След себе си оставяше кървави отпечатъци.

— Моля ви, дамаджа, помогнете ми. — Ашия остави Кадживах на пода и разгъна плата на вързопчето, разкривайки лицето на сина си.

— Какво се случи? — попита Иневера, която започна да оглежда раните на жената.

Имаше отоци и повърхностни наранявания, но копие бе пронизало корема ѝ и беше излязло от другата страна. Ашия беше бледна и аурата ѝ бе помръкнала. Ако искаше да оживее, трябваше да използва магията на хора.

— Джаян е мъртъв — каза Ашия, — силите му са разпръснати.

Иневера кимна.

— Знам.