Черепният трон полностью

— И смееш да питаш? — Тя изсумтя. — Много дълго. Мечтая за този ден, откакто за пръв път уви бидото си. Но Еверам ти проговори. Заровете определиха Ахман Джардир за Шар’Дама Ка, а теб за негова дамаджа. Какво ми оставаше, освен да се подчиня?

Мелан я посочи с пръст.

— Но ти не предсказа поражението на Ахман Джардир и не успя да обединиш хората ни в негово отсъствие. Еверам те лиши от благоволението си. Заровете започнаха да говорят против теб, откакто северната курва те смени в постелята му. Време е за нов Шар’Дама Ка и нова дамаджа.

Иневера се засмя.

— Липсва ти онова, което може да задоволи моя син пуш’тинг.

— Никоя жена не може да го задоволи — съгласи се Мелан, — а и на мен ми липсва признанието на народа ни.

— Кадживах.

Иневера изплю името.

Мелан плесна по безформената си ръка.

— Колко възхитително, че самата ти ми даде оръжието. Асъм вече сигурно я е обявил за блажена и тя ще заеме възглавниците ти до трона… няколко стъпала по-надолу. Фигурантка и тъп инструмент, който обаче сме се научили да използваме доста ефективно.

Иневера вдигна своя хора жезъл.

— Нищо няма да използваш, Мелан. Тази вечер ще тръгнеш по самотния път.

В този миг нещо удари Иневера и я запрати в другия край на стаята. Ако не беше подсилена от магията, сигурно щеше да остане да лежи там потрошена и безпомощна. Беше подхвърлена с лекота, като кукла, и когато падна на пода, тялото ѝ бе пронизано от болка и жезълът изхвръкна от ръката ѝ. Тя погледна в посоката, откъдето бе дошъл ударът, но ѝ се зави свят.

Когато погледът ѝ се проясни, тя видя дама’тингата Асави, която би трябвало да е на стотици мили от тук.

Да съветва Джаян.

— Ти си убила сина ми — каза Иневера.

— Собственото ти пророчество го обрече. — Асави притисна ръка към гърдите си. — След като мъдрата дамаджа предпочете на да не го разкрива на сина си, коя съм аз, че да му го казвам?

„И без това нямаше да те изслуша“, помисли си Иневера. Но това по никакъв начин не намали болката, която ѝ причиниха думите на жената, нито гнева, който се разбушува в гърдите ѝ като ураган.

Мелан и Асави застанаха в двете половини на стаята, оставяйки Иневера помежду си, за да ѝ попречат да вижда и двете едновременно. Аурите им сияеха — всяка от тях беше активирала хора, за да се подсили за предстоящата битка. Бижутата и предметите в ръцете им сияеха от магията в тях.

Твърде много сила, за да се чувства Иневера спокойна. Погледът ѝ се стрелна към хора жезъла, но Мелан го изрита настрани.

Направено от крайника на демонски княз, оръжието беше много по-силно от всичките хора на Мелан и Асави. Беше толкова могъщо, че Иневера беше свикнала твърде много да разчита на него и върху себе си имаше твърде малко други предмети с нападателна магия. Единствената ѝ утеха беше, че враговете ѝ не можеха да го използват, защото щяха да им трябват часове, докато разберат как е разположила защитите за активирането му.

Но дори обезоръжена, Иневера не беше беззащитна, както научи Асави, когато вдигна черепа на един огнен демон и изпрати огнена струя срещу нея. Един от пръстените на Иневера я загъделичка и огънят се превърна в лек бриз, който премина през нея.

Иневера не губеше време; тя се хвърли към огъня и изрита черепа от ръката на Асави. Премина в пълно завъртане, с намерението да забие лакът в гърлото на жената, но Асави не беше новачка в шарусахк. Тя плъзна ръка под лакътя на Иневера и я тласна силно напред, с намерението да я повали чрез повяхващо цвете, шарукин, който щеше да разбие енергийната линия на крака ѝ.

Иневера бързо се адаптира, като се обърна с хълбок към нея, за да защити енергийното средоточие. Пръстите на Асави го пропуснаха само с инч, но това беше достатъчно и кракът на дамаджата остана здраво стъпил на земята, докато тя използва устрема на Асави, за да я тръшне на пода.

Но преди да се възползва от предимството си, Мелан хвърли по нея шепа зъби на вятърен демон. Гравираните върху тях защити се активираха и ги ускориха до такава степен, че въздухът пропука.

Иневера вдигна ръка пред себе си, разполагайки я между лицето и гърдите си. Една от гривните ѝ притежаваше защита срещу вятърни демони и магията успя да защити жизненоважните ѝ органи. Други части на тялото ѝ обаче не извадиха такъв късмет. Зъбите на вятърен демон бяха остри като игли и дебели колкото сламка. Един от тях проби дупка в корема ѝ, друг прободе бедрото ѝ.

Иневера извлече магия от бижутата си и изцели раните, но два зъба останаха в бедрото ѝ, а тя нямаше време да ги вади.

Пристъпи напред, но Асави вече се беше изтърколила настрани и я изрита силно в крака. Мелан вдигаше някаква тръба, направена от коженото крило на вятърен демон, и Иневера знаеше какво ще последва.

Останала без изход, тя просто се хвърли към земята, когато поривът на вятъра я зашлеви като ръката на Еверам и я залепи за пода с такава сила, че дъските изпукаха под тялото ѝ.