Черепният трон полностью

Когато вдигна крака, за да се засили за скок, Асави хвърли по нея защитен камък. Той се търкулна по пода, оставяйки след себе си ледена следа. Силата му бе достатъчна, за да вледени врага.

Иневера извлече енергия от рубинения си пръстен — в златото беше вградено парче от огнен демон — и тялото ѝ се изпълни с топлина, достатъчна, за да се защити от студа, докато ритна камъка обратно към Мелан.

Жената се приготвяше да пусне нов вятър, когато вледеняващият камък се приближи към нея. Тя отчаяно завъртя тръбата от демонско крило към него и я активира. Успя да издуха камъка, но беше направила глупостта да насочи тръбата към пода и рикошетът на вятъра я събори на земята.

Иневера скъси разстоянието до Асави и заби острите си нокти в рамото ѝ. Асави не успя да блокира изцяло удара, но отблъсна ръката ѝ достатъчно встрани, за да спаси енергийното си средоточие и да превърне осакатяващия удар просто в болезнен.

Тя сграбчи рамото на Иневера и я задържа на място, като заби коляно в бъбрека ѝ веднъж, втори път. Иневера изтърпя ударите заради възможността да прихване коляното на Асави със свободната си ръка и отново да я събори на земята. Обхвана крака на жената и с другата си ръка и се приготви да го измъкне от ставата.

Не успя да завърши движението, но постигна желания ефект. Тъй като не можеше да ѝ позволи да осакати любовницата ѝ, нито да удари с магия, докато Асави бе наблизо, Мелан се включи в битката.

Иневера трябваше да пусне крака на Асави, за да блокира ритника на Мелан, като нанесе ответен удар в гърдите ѝ, който би строшил нагръдника на обикновена жена. Но Мелан също бе подсилена от магията и издържа на удара, обаче докато падаше назад, изрита силно Иневера в чатала.

За разлика от другите точки, където един инч беше решаващ за това, дали ще улучиш някое енергийно средоточие, в чатала на жената се съсредоточаваше голяма част от силата на жените, и тази мишена трудно се пропускаше. Нервните снопчета изкрещяха от болка и краката на Иневера веднага се подвиха. Асави беше готова и я подсече, като най-после я повали на пода.

Вместо да се остави да бъде съборена, Иневера се хвърли към земята, като улови Асави за врата, и се претърколи, за да остане под тялото ѝ, което пое удара с коляно на Мелан. Иневера изблъска двете жени, скочи на крака и се затича към другия край на стаята, където се въргаляше жезълът ѝ.

От коридора се разнесоха викове, предизвикани от суматохата, но Асави хвърли втори защитен камък върху вратата, за да попречи да помогнат на Иневера.

Дамаджата отново извлече енергия, за да се изцели, но усещаше, че резервите ѝ се изчерпват. Не можеше да продължава да хаби хора с такова темпо.

Отчаяна, тя бръкна в торбичката си и пръстите ѝ напипаха познатите очертания на заровете. Дори не ги погледна, когато ги вдигна нагоре и призова светлината.

Защитите за светлина бяха сред първите, които ний’дама’тингите гравираха върху заровете си, за да могат да продължат работата си в светлината на Еверам. Дори новачка можеше да го направи. Мелан и Асави се изсмяха на усилията ѝ.

Но заровете на Иневера бяха изрязани от костта на мисловен демон, фокусирани от чист електрум. Светлината, която призова тя, засия като самото слънце и жените запищяха, извръщайки се с гръб към нея.

Докато успеят да се опомнят, Иневера беше сграбчила ръката на Асави и започна да я извива назад, докато се чу изпращяване и жената изпищя.

Мелан замахна към лицето ѝ с ноктите си. Кръвта започна да се стича в очите на Иневера, но тя блокира повторния ѝ опит и удари енергийно средоточие, като отхвърли Мелан назад.

Наложи се да спре, за да избърше с обратното на ръката си кръвта. Извлече отново енергия, за да се изцели, и кръвотечението намаля, но Иневера осъзна, че не ѝ е останала никаква магия. Асави я отблъсна настрани и също се забави, докато извличаше енергия, за да се изцели.

Следващите минути преминаха като в мъгла. Иневера беше принудена да се съсредоточи изцяло върху защитата си, защото жените я нападнаха от двете страни. Те бяха дошли подготвени и аурите им продължаваха да сияят ярко, докато тази на Иневера помръкна и движенията ѝ се забавиха.

Освен това Асави и Мелан се бяха сражавали заедно цял живот и бяха разработили свой шарукин, за да се бият в идеална хармония. Блокирането на едната разкриваше Иневера за атаките на другата и скоро предимството премина изцяло на тяхна страна.

С отслабването на силата ѝ, Иневера все по-често пропускаше да блокира, а ударите, които успяваше да нанесе, бяха отбивани с лекота. Стана ясно, че те си играят с нея, наслаждавайки се на момента.

— Приеми съдбата си — каза Мелан и я ритна странично в главата, при което Иневера залитна.

— Еверам те е забравил — каза Асави и я изрита в обратната посока.

— И вината за това е изцяло твоя — добави Мелан, като удари Иневера в челюстта с такава сила, че тя политна към земята.

Асави беше готова да я подхване и заби коляно в гръбнака ѝ. Иневера изкашля кръв и остана без въздух, а дама’тингата я хвърли по гръб на пода.