Черепният трон полностью

Полските демони приближаваха, устремени към плячката си. Бяха се разгърнали в дълга колона, на няколко крачки един от друг. Ако сблъсъкът с първия от тях продължеше твърде дълго, вторият щеше да се нахвърли върху него, после следващият и така, докато накрая Арлен не се окажеше изправен срещу всичките. Джардир се напрегна, готов да се втурне на помощ на приятеля си.

Пар’чинът тръгна смело срещу тях, но това беше просто проява на ненужна храброст. Никой не можеше да надвие толкова много демони сам.

Ала Арлен отново го изненада. Той се плъзна напред, сграбчи първия демон и го преметна с перфектно движение от шарусахк. Полският демон изплющя като бич на земята и вратът му изхрущя миг преди пар’чинът да го запрати върху втория демон, събаряйки и двамата на земята.

Защитите му вече сияеха по-ярко. През няколкото секунди на контакта му с демона той бе извлякъл значително количество магия. Сега се втурна напред и прегази главата на падналия демон със защитените си крака. Проблесна магия и когато пар’чинът се обърна, за да посрещне следващия в колоната, Джардир видя, че черепът на демона се е пръснал като пъпеш.

Силен трясък и писък привлякоха вниманието му. Докато гледаше пар’чина, вятърният демон пикира към него и се блъсна силно в защитното поле, ограждащо Короната на Джардир на няколко крачки във всички посоки. Включително и нагоре.

Еверам да прокълне глупостта ми, смъмри се Джардир. Като по-млад никога не беше проявявал безразсъдството да остави ненаблюдавана окръжаващата го среда. Пар’чинът се боеше, че Копието го е направило небрежен — и може би беше прав — но Короната беше по-коварна. Беше започнал да става невнимателен. Нещо, което можеше да му струва живота в Анокх Слънце. При Новолуние демонските князе бяха показали, че въпреки всичко могат да му нанасят удари.

Джардир свали защитното поле и вятърният демон се стовари тежко на земята. Опита се да се надигне, повече замаян, отколкото наранен, но както строеви офицер Керан му беше казал преди толкова много години, вятърните демони бяха доста бавни и тромави на земята. Тънките кости, върху които бе обтегната мембраната на крилата му, се огънаха, защото не бяха пригодени да издържат цялото тегло на демона, а задните крака на съществото бяха прегънати в коленете и не можеха да се изпънат изцяло.

Преди да успее да се изправи, Джардир вече се беше озовал до него. Той изрита крайниците му и се стовари върху него, оставяйки го отново без дъх. Защитите, изрязани по ръцете на Джардир, не бяха толкова изкусни, колкото на пар’чина, но затова пък бяха мощни. Той седна върху гърдите на демона, по-далеч от острите му нокти, и затисна с колене крилата му. Стисна гърлото му с лявата си ръка и изрязаната върху дланта му защита за натиск засия, извличайки енергия от демона, като същевременно нанесе няколко удара върху уязвимата кост на очната му ябълка, намираща се точно над зъбатия клюн. Ударните защити по кокалчетата му проблеснаха и той усети как костта се пропука и накрая се строши.

След това, както му беше показал пар’чинът, той започна да извлича магията на алагая, натрупана в ядрото на Ала, и усети как тя потича в него, изпълвайки го с мощ.

Друг вятърен демон се спусна към него, но този път Джардир беше готов. Отдавна беше научил урока, че вятърните демони нападат, протегнали дългите, закривени нокти на сгъвките на крилата им. С тях можеха да отсекат главата на човек, след което да разперят крила и да се издигнат нагоре, отнасяйки тялото на жертвата си.

Зареден с магия, Джардир се движеше невъзможно бързо; той сграбчи костта на крилото на демона точно зад първия нокът. Извъртя се, като го увлече със себе си, и се хвърли напред, запращайки го на земята с цялата си сила. Изтрещяха кости, демонът изпищя и се сгърчи в агония. Джардир го довърши бързо.

Когато надигна глава, видя, че пар’чинът бе убил петима от полските демони, но останалите, поне три пъти повече, го бяха обградили от всички страни.

И въпреки това той като че ли не се намираше в опасност. Един демон скочи върху него и той се разтвори в мъгла. Алагаят прелетя през нея, стовари се върху един от другарите си и двамата се озоваха на земята, оплели зъби и нокти.

Миг по-късно Арлен се материализира зад друг от зверовете, хвана го под предните лапи и сключи ръцете си зад тила му в хватка от шарусахк. Чу се звучно изхрущяване и в този момент друг демон се хвърли върху него. Пар’чинът отново се разтвори в мъгла и се появи на няколко крачки встрани, до друг демон, когото изрита в корема. Ударните защити на петите му проблеснаха и изхвърлиха алагая на няколко метра във въздуха.

Джардир беше най-великият жив майстор на шарусахк, но дори той едва бе успял да издържи срещу бойната техника на пар’чина. Срещу алагаите, с техните мощни тела и мънички мозъци, тя беше разрушителна.

— Мамиш, пар’чине! — извика Джардир. — Новите ти сили са те направили небрежен!