Черепният трон полностью

Черепът му запулсира и мимикът веднага се раздвижи; сграбчи тежкия каменен капак с ноктите си и го захвърли настрани. Могъщият мозък подскочи с изненадваща грациозност и сила, кацна върху тесния ръб на саркофага и погледна към мумифицираното тяло на най-опасния враг на неговия вид. После приклекна, закърнялата му опашка се повдигна и оголи ануса му.

И точно в този момент Джардир, който се криеше в ковчега, увит в невидимото си наметало, нанесе своя удар.

Още преди демонът да се осъзнае, красиянецът бе забил Копието на Каджи между краката му и го повдигна във въздуха. В същия момент Короната му се задейства, като го обви в непробиваема стена от енергия, и той изскочи навън и нанесе нов удар.

— Сега! — извика Арлен и се нахвърли върху най-близкостоящия демон, последван от Рена и Шанвах.

Рена отряза с един удар главата на мишената си; големият ловен нож на баща ѝ премина през кльощавия врат като касапски сатър през пиле.

Шанвах също нанесе поразяващ удар, копието ѝ прониза ядронския княз в сърцето и тя го завъртя, за да разкъса органа на парчета. Мозъците можеха да изцеляват почти всяка своя рана с ужасяваща скорост, но дори те бяха безсилни пред смъртоносния удар.

Мозъкът тъкмо се обръщаше към Арлен, когато той го сграбчи за рогата и рязко завъртя главата му. Демонът се свлече на земята със счупен врат, но съществото можеше да изцели дори такава ужасна рана, затова Арлен затисна гърдите му с крак и продължи да извива главата му, докато кожата и жилите не започнаха да се късат. Накрая с рев откъсна главата от тялото.

Писъците на трите мозъка, чиито физически тела умираха, изригнаха навън като вълна. Опитът показваше, че смъртта на мозък можеше да убие или да подлуди всеки търтей, който се намираше в разстояние от една миля. Дори Арлен ги чу, въпреки защитеното си съзнание; сякаш пищеше самият въздух. Останалите мозъци и мимикът ги приеха много по-зле; те се хванаха за главите с ноктестите си ръце и нададоха вой.

Арлен не ги остави да се опомнят и извлече яростно древната магия на Анокх Слънце. Силата реагира веднага, сякаш умираше от нетърпение да си отмъсти за унищожението на града. Той рисуваше във въздуха огнени и ударни защити, принуждавайки обърканите мозъци да се разбягат. Каменните стени се разтърсиха от експлозията, в колоните, които поддържаха тавана, се появиха пукнатини. Арлен не посмя да призове повторно силата. Ако целта им беше просто да убият демоните, той нямаше да се поколебае да пожертва живота на всички, но сега те играеха съвсем различна игра.

Арлен се затича към един от демоните и се завъртя, за да му нанесе удар със защитения си крак в гърлото. Шанвах и Рена бяха готови да му се притекат на помощ.

Но мисловният демон срещна очите на Арлен в мига, преди да бъде нанесен ударът, и съществото се разтвори в мъгла, устремявайки се към Ядрото. Кракът на Арлен разби един от камъните в стената и от отслабения таван отново се посипа прах.

Останалите мозъци се разбягаха, без да се замислят. Арлен го беше очаквал. Мисловните демони се подчиняваха на един, който бе много по-силен от тях, но концепцията за лоялността им беше непозната. С огромно удоволствие оставяха другите от техния вид да умират и да изгубят възможността си да се размножават. В стаята останаха само мисловният демон, който Джардир беше хванал в капан, и неговият мимик.

Джардир бе притиснал ядронския княз към земята, но демонът бе по-силен, отколкото изглеждаше, и макар Короната да му пречеше да призове помощ или да избяга, красиянецът нямаше достъп до останалите си сили, докато поддържаше капана.

Демонският княз изпищя и мимикът му отговори, като се притече на помощ. Арлен нарисува във въздуха защита за студ и скова съществото в лед, а Рена го изрита и отчупи един от краката му. Крайникът падна на земята и се пръсна на парчета, а тя се завъртя, за да нанесе смъртоносния удар.

Но мимикът се разтопи в локва, кракът ѝ профуча във въздуха и Рена изгуби равновесие. От локвата веднага израснаха пипала. Защитите по кожата на Рена и щитът на Шанвах попречиха на прекия контакт, но въпреки това ударите му ги събориха на земята.

Обаче двете не бяха някакви си новачки. Шанвах се претърколи и скочи на крака. На Рена ѝ липсваше подобна елегантност, но нощната сила ѝ позволи бързо да се вземе в ръце и тя беше готова, преди демонът да успее да се промени.

Мимическият демон не беше за подценяване. Свирепи телохранители на мозъците, мимиците бяха и капитани на силите на ядроните, с интелигентност, която далеч надвишаваше тази на обикновените търтеи. Арлен усещаше, че той вече зове подкрепления. Всички търтеи, които се намираха наблизо, бяха или мъртви, или полудели, но скоро зовът на мимика щеше да достигне до онези, които се намираха извън обсега на мисловните писъци на мозъците. Нямаше да успеят да нахлуят в защитената гробница, ала тунелът, който водеше до нея, скоро щеше да се напълни с люспи и нокти.