Черепният трон полностью

От тавана все още се сипеше прах, когато в стаята се появи един мимик, като се стече по пода като река. На обикновена светлина щеше да изглежда като врящ катран, но пред защитеното зрение искреше с ядронска магия. Всички се напрегнаха в очакване да разберат дали са разкрити. Усещането се появяваше винаги когато се криеха зад магията и се чудеха дали това няма да е моментът, в който ядроните ще разкъсат воала. Арлен усети как гърдите му се стегнаха и се насили да диша.

Но дори да ги беше усетил, мимикът не го показа по никакъв начин. Той обиколи стаята, стече се покрай големия защитен саркофаг и се върна обратно, като се събра в локвичка пред входа. В центъра на локвата се надигна буца и подобно на излизащ от казан с меласа човек, от нея започна да се оформя демон, който продължи да расте, докато раменете му почти не докоснаха ниския таван. Създанието беше ниско и дебело, с къси, мощни крака и дълги мускулести ръце, завършващи с огромни обсидианови нокти.

После в стаята влезе мисловен демон и Арлен се усмихна, като протегна ръка, за да даде знак на останалите да изчакат подходящия момент. Също като останалите мозъци, с които се беше сблъсквал, и този ядрон беше дребен, с тънки крайници и деликатни нокти. Рогата на огромното му изпъкнало чело бяха атрофирали, а огромните му очи приличаха на мастилени езера.

Усмивката на Арлен леко помръкна, когато в стаята влезе втори мозък. После още един. Продължиха да прииждат, докато стаята не им стана тясна. Бяха шестима. Те се приближиха до саркофага и защитите му засияха яростно, задържайки ги на разстояние. Арлен можеше да види непробиваемата бариера, която ограждаше каменната гробница като балон. Демоните можеха да се приближат, но не достатъчно, че да я докоснат. Защитите на Каджи бяха твърде мощни.

Мозъците постояха мълчаливо известно време, проучвайки защитите, а буцестите им черепи пулсираха, докато общуваха безгласно помежду си. Арлен усещаше вибрациите във въздуха, но мисловните му защити ги превръщаха в нищожно жужене.

Внезапно мозъците се обърнаха с гръб към саркофага и леко приклекнаха. Чуканчетата от нещо, което някога е било опашка, се повдигнаха, и с противно жвакане демоните изпуснаха фонтани от черни мазни изпражнения.

Вонята в стаята беше непоносима. Очите на Арлен смъдяха и сълзяха, а дробовете му сякаш пламнаха. Завидя на красиянците заради воалите, но се съмняваше, че от тях има голяма полза. Рена притисна ръка към устата си, за да не повърне, и през маскировката ѝ преминаха леки вълни, но ядроните, съсредоточени върху саркофага, не ги забелязаха.

Мисловните демони бяха обгърнати от светлината на магията си, много по-ярка от тази на мимика, който притежаваше повече енергия от всички останали демони. Но ядронските князе контролираха напълно силата си и не изгубиха и капчица от нея, докато изхвърляха екскременти. Фонтанът не съдържаше магия, той просто покриваше защитите и блокираше силата им. Сиянието им постепенно помръкна и изчезна. Противната маса бързо изсъхна и се втвърди.

Арлен се напрегна. Моментът почти бе настъпил. Успокои треперещите си ръце и се приготви да даде знак. Втора възможност нямаше да получат.

Възпря го хрущенето на нокти в преддверието. Изведнъж мозъците се изправиха, отдалечиха се от саркофага и коленичиха до стената, забили нокти в пода и оголили вратове. В стаята влезе друг мозък. Един от коленичилите се намираше толкова близо до Рена, че ако пожелаеше, тя можеше просто да протегне ръка и да го докосне. Друг се намираше на едно копие разстояние от мястото, където Шанвах бе коленичила, пазейки изпадналия си в безсъзнание баща.

На външен вид новият демон не се различаваше особено от останалите; беше също тъй дребен и слаб, с остри като игли зъби и нокти, които изглеждаха също толкова чупливи, колкото и лакирания нокът на анжиерска благородничка.

Но силата, която притежаваше този демон, беше потресаваща. Повече, отколкото Арлен бе усещал някога в живо същество, равняваше се на великозащитата на Хралупата. Не беше колкото енергията на останалите шестима, но почти я достигаше. Арлен знаеше, че ядронските князе имат някаква йерархия, която се основаваше на възрастта и силата, но беше ставал свидетел единствено на проявата на неохотно уважение, не и на открито подчинение. Този ядрон сигурно беше наистина стар и много силен, за да накара останалите да се залепят за стените и да оголят вратове.

Дали бе достатъчно силен, за да ги забележи въпреки прикриващите защити? Арлен се напрегна, готов да се хвърли напред при най-лекия намек, че са открити. Отново почувства паренето в гърдите си, но не посмя да си поеме дъх, защото отправилият се към саркофага демон тъкмо минаваше покрай него.