Черепният трон полностью

Иневера гледаше символите. В армията на Избавителя проницателност се откриваше трудно.

— Какво ви казаха? — попита Абан.

Иневера не отговори на въпроса му, а просто събра заровете.

— Това не решава проблема с бунта и риска, че Джаян ще се завърне, покрит със слава и още по-силни претенции за трона.

Облекчение заля аурата на Абан. Смяташе, че я е убедил.

— Ще ви бъде по-лесно да изтребите бунтовниците, ако отпратите Джаян надалеч. Така ще укрепите властта си. — Той се ухили. — Може да извадим късмета да го улучи някоя заблудена стрела.

Иневера му зашлеви плесница и ноктите ѝ оставиха кървави следи по бузата му. Дебелият кхафит се изтъркаля на пода и притисна длан към лицето си с изпълнени със страх очи.

Иневера насочи заплашително пръста си към него и единият от пръстените ѝ припламна драматично.

— Колкото и да ме дразни той, не забравяй, че говориш за най-големия ми син, кхафите.

Абан кимна, претърколи се на колене и притисна чело към пода.

— Простете ми, дамаджа. Не исках да ви обидя.

— Ако съжаля дори малко за това решение, кхафите, ти ще съжалиш хилядократно повече. Сега се махай от тук. Съветът ще се събере скоро и не искам да видят, че се измъкваш от покоите ми.

Абан взе патерицата си и излезе с накуцване от стаята толкова бързо, колкото му позволяваше сакатият крак.

Когато вратата се затвори зад гърба му, тя се наведе, за да хвърли отново заровете. Повече от ден не ги беше питала за съдбата на съпруга си, но щеше да се наложи да почака още. В светлината на последната атака и налудничавия план на Абан беше лесно да забрави, че днес бе първият ден от Новолунието. Ако то приличаше на предишното, народът ѝ щеше да се нуждае от целия си късмет, за да оцелее без Ахман.

— Еверам, създателю на Рая и Ала, който ни даваш светлина и живот, твоите деца имат нужда от съвет. Какво ще ни донесе тази нощ Новолунието и как трябва да се подготвим?

Тя разклати заровете и ги хвърли, като разчете символите с лекотата, с която четеше написани на лист думи.

Алагай Ка и князете му няма да дойдат в Дара на Еверам при това Новолуние.

Интересно. Очите ѝ пробягаха по останалите символи и тя се сепна. За пръв път от седмици, в единствения ден, в който не ги беше попитала за съдбата на Ахман, заровете ѝ подхвърлиха късче информация.

И целият ѝ свят се срина.

Ще отидат да осквернят трупа на Шар’Дама Ка.

Абан наблюдаваше кръга от най-близки съветници на андраха — Асъм, Асукаджи, Алеверак и Джаян — от малкото си писалище в сенките на Черепния трон. Съветът, който включваше всичките дванайсет дамаджи, щеше да бъде свикан едва след като Иневера заемеше мястото си и приключеха вътрешните дебати. Абан вече ги чуваше как се препират в преддверието.

Обикновено никой от тях не обръщаше внимание на Абан, освен ако той не заговореше, а понякога дори и тогава. Абан беше достатъчно мъдър, за да ги окуражава, говореше само когато се обръщаха към него, а откакто Ахман го нямаше, това се случваше рядко.

Иневера не бе излизала от покоите си от доста отдавна. Какво я задържаше там толкова време? По улиците избухваха бунтове, а дамаджите всеки момент щяха да изгубят контрол.

— Първо ни нападат през нощта — извика Алеверак, — а сега, в първия ден от Новолунието, оскверняват костите на нашите воини и самия храм на Еверам! Това е възмутително!

— Нищо не се случва, освен ако Еверам не го е пожелал. — Дамаджи Асукаджи беше скрил ръцете си в широките ръкави на робата си и се държеше за лактите, както бе свикнал да прави, след като двамата с Асъм бяха принудени да стоят далеч един от друг. Липсата на бръчки по лицето на водача на най-голямото племе в Красия разкриваше, че той едва бе навършил осемнайсет. — Това е знак, който не трябва да пренебрегваме. Създателят е разгневен.

— Така става, когато се държим добре с чините след мерзките им нападения над шараджите! — каза Джаян. — Показахме слабост, което само ги окуражи за нови прояви на агресия.

— Този път трябва да се съглася с брат ми — каза Асъм. — Нападението над Шарик Хора не трябва да остане ненаказано. Еверам иска да бъде заплатено с кръв.

„Еверам — помоли се Абан, докато записваше думите им, — ако сега пред мен се появи чаша коузи, ще дам една от съпругите ми на дама’тингите.“

Но както обикновено, Създателят изобщо не слушаше Абан. Всички те, Джаян, Асъм, Асукаджи, бяха деца, принудени да играят роля, която не отговаряше на опита им. Ръката на Ахман трябваше да ги ръководи още дълги години. Вместо това сега на раменете им лежеше съдбата на света.

Той прикри потреперването при тази мисъл.

— И ще получи пълно езеро.

Никой не беше забелязал, че дамаджата е излязла от покоите си. Дори Абан, макар че тя стоеше само на няколко крачки от него. Той ѝ хвърли един бърз поглед, достатъчен, за да забележи, че си е сложила нов грим, който не успяваше да прикрие напълно подпухналите ѝ очи.

Дамаджата беше плакала.