Черепният трон полностью

Керан се окопити пръв и изтича до Абан, подканяйки останалите да се изправят. Закален в битките, строевият офицер успя да загърби чувствата си и да поеме командването, но дори на неговото лице се изписа ужас, когато погледна към горящия храм.

— Кой би могъл да стори такова нещо? — попита той. — Дори дузина огнени демони не биха могли да причинят подобен пожар.

— Чински фойерверки — отвърна Абан. Тепърва щеше да разгадава тази мистерия. — Вдигни хората на крака. Трябва да стигнем до двореца колкото се може по-бързо. Изпрати наблюдатели да разберат какво става и да ми докладват своевременно.

Иневера наблюдаваше кхафита, който пиеше вода, излегнат на възглавниците в приемната ѝ стая. Беше пребледнял, покрит с прах и миришеше на пушек. Едното му око беше кървясало, а дрехите му бяха разкъсани и окървавени. Бързоходците вече бяха потвърдили, че Шарик Хора гори.

— Какво се случи? — попита тя, когато мълчанието започна да я дразни.

— Очевидно чините са по-смели, отколкото смятахме — отвърна Абан. — Палежите на шараджите са били за отвличане на вниманието ни към отдалечените села, за да могат да нанесат удар в сърцето ни.

— Наистина странно съвпадение, че си станал свидетел на случилото се — каза Иневера. — Особено след като пръв дойде при мен с новините за бунта.

Абан я изгледа безизразно.

— Поласкан съм, че дамаджата ме смята за способен на такава сложна измама, но аз не съм чак такъв мъченик, че да изложа живота си на опасност заради някакъв си загадъчен заговор. Всеки сантиметър от тялото ме боли, ушите ми още звънтят, а мислите ми са объркани.

Последното особено притесняваше Иневера. Тя имаше нужда от Абан повече от всякога. Тялото му не ѝ беше от полза, но умът…

Тя се приближи бързо до него и кхафитът се отдръпна назад така, сякаш бе видял отровна змия, и изписка като жена.

— Стой спокойно и не мърдай — сопна му се тя. — Аз съм дамаджа, но си оставам и дама’тинга.

Макар Иневера рядко да лекуваше други, освен Ахман, тя не бе изгубила лечителските си умения, усвоени през десетилетията, прекарани в лечителския павилион на дама’тингите. Разширените зеници на кхафита, продължителните паузи в говора му, всичко говореше за травма на главата.

Тя бръкна в торбичката си, за да извади лечителските си хора — защитени кокалчета от пръстите на мисловен демон, облечени в тънко фолио от електрум, което фокусираше силата им и ги предпазваше от слънцето. Иневера бързо завъртя защитите им, докато не получи правилната конфигурация, и ги активира.

Кръвта се изтегли от окото му, а малките одрасквания по лицето се покриха с коричка, която изпадна за миг. Но Иневера не прекрати потока от енергия, докато не се убеди, че мозъкът му няма отоци или увреждания.

Най-накрая Абан си пое дълбоко дъх и се отдръпна назад. Очите му си бяха възвърнали познатия блясък.

Той се засмя на глас.

— Шарумите право казват, че магията е по-силна от коузи. От двайсет години не съм се чувствал толкова енергичен и силен.

Той погледна с любопитство към крака си, след това се изправи, оставяйки патерицата си на възглавниците. За миг изглеждаше стабилен, ала после подгъна коляно, за да подскочи леко, обаче кракът се изкриви. Единствено благодарение на дългогодишната си практика успя да падне върху възглавниците, а не на пода.

Иневера се усмихна.

— Ти отхвърли предложението ми да изцеля крака ти, кхафите. Някой ден може да ти го предложа отново, но няма да е безплатно.

Абан кимна и ѝ се усмихна в отговор.

— Дамаджата ще се справи много добре на пазара.

Всъщност Иневера беше израснала на пазара, но не искаше Абан — или който и да е друг — да научава за това. Семейството ѝ бе запазило анонимност заради собствената си безопасност, а вече имаше твърде много хора, които може би знаеха тайната ѝ.

— Като комплимент ли трябва да приема това, че ме приравняваш към дъщерята на някой търговец кхафит?

Абан се поклони.

— Това е най-големият комплимент, който мога да дам, дамаджа.

Тя изсумтя, преструвайки се на поуспокоена.

— Достатъчно време изгубихме. Кажи ми всичко, което си спомняш за атаката.

— Седемнайсет мъртви при взрива, сред които и един дама — отвърна Абан. — Други четирийсет и трима са ранени, а храмът е пострадал сериозно. Много от костите на героите, които украсяваха стените му, са унищожени.

— Как е възможно това? — попита Иневера. — Взривът стана посред бял ден, няма как да е хора магия.

— Мисля, че чините са използвали гръмотевични пръчки — каза Абан.

— Гръмотевични пръчки ли?

— Чински фойерверки — отвърна кхафитът. — Ние употребяваме предимно течности и масло, но те имат прахове. Повечето създават само светлини и шум при празненствата, но когато са натъпкани в хартиени рула, вършат работа в рудниците и при строежите. Виждал съм Лийша Пейпър да ги използва с голям успех срещу алагаите.

Иневера се намръщи, изгубвайки за миг самоконтрола си. Наложи бързо маската на лицето си, но кхафитът несъмнено нарочно беше споменал името, за да види реакцията ѝ.