Черепният трон полностью

— Рискува повече, като произнесе това име, отколкото когато се появи непоканен в приемната ми — рече тя. — Не си мисли, че съм толкова глупава и не съм забелязала, че имаш пръст в авантюрата на съпруга ми със северната курва.

Абан сви рамене, без да си прави труда да отрича.

— Сега Лийша Пейпър е най-малкият проблем за дамаджата.

„Де да беше така“, помисли си Иневера.

— Искам подробно описание за изработката на тези фойерверки оръжия.

Абан изпусна дъха си.

— Това ще е проблем, дамаджа. Самият аз притежавам няколко от тези пръчки, конфискувани от мините, които поехме след превземането на Дара на Еверам от Избавителя, но изработката им представлява загадка. Чините са свикнали техните билкари да предават устно информацията на чираците си, вместо да я записват.

— И никой от шпионите ти не е успял да ги подкупи, за да издадат формулата? — попита Иневера. — Разочарована съм.

Абан сви рамене.

— Това е рядко срещано умение дори сред билкарите и всички отричат да са запознати с него. Не са чак толкова глупави, за да си мислят, че няма да го използваме срещу тях.

— Ще ти дам разрешение за задържане — каза Иневера. — Щом жените не се поддават на подкупване, ще приложим по-твърди мерки. И ми донеси няколко от тези гърмящи пръчки. Това е твърде опасно оръжие в ръцете на чините.

Абан кимна.

— Внимавайте изключително много с тях, дамаджа. Двама от хората ми бяха убити от взрив, докато се опитваха да преместят една купчина от тях, която беше залежала в склада.

— Подозираме ли някого за престъплението? — попита Иневера.

Абан поклати глава.

— Фойерверките имат къс фитил, но никой не е бил видян да бяга от сградата преди взрива. Сред мъртвите има чини. Някой от тях трябва да е запалил фитила и да е загинал като мъченик.

— Значи, все пак чините имат стомана в себе си — каза Иневера. — Жалко, че я хабят в Дневната война, а не в Алагай’шарак.

— Дамаджите няма да стоят със скръстени ръце — каза Абан. — Дарът на Еверам ще бъде залят с кръв.

Иневера кимна.

— Все повече ще се присъединяват към Джаян. Никой няма да попречи на шарумите му да вземат контрола над града.

— За да го защитят. — Сарказмът на Абан си личеше в аурата, а не в думите му.

— Точно така — съгласи се Иневера.

— Което е още по-добра причина да го отпратим надалеч от тук — каза кхафитът.

Иневера го изгледа с любопитство. Това бе най-голямото ѝ желание, но как…? Ето. Тя го съзря в аурата му. Хитрият Абан имаше план. Или поне си мислеше, че има.

— Изплюй го, кхафите! — сопна му се тя.

Абан се усмихна.

— Лактън.

Това ли беше планът му? Може би го беше надценила.

— Едва ли смяташ, че Лактън може да ни е приоритет, след като Ахман изчезна, а бунтът тропа на портите ни.

— Още повече — рече Абан. — Лактънци изпратиха десятъка от реколтата на херцога си преди по-малко от седмица. Тази реколта ни трябва, дамаджа. Не мога да опиша колко. Ако алагаите продължат да нападат хранителните ни доставки, това може да е единственото нещо, което да изхрани армията ни през зимата. Всичко е подготвено.

— И как трябва да убедя Шарум Ка и дамаджите да изпратят воините си на едноседмичен труден поход, при положение че Шарик Хора още гори? — попита Иневера.

— Пфу. — Абан посочи торбичката с хора на Иневера. — Хвърлете заровете и кажете, че господарите на докове стоят зад атаката. Настоявайте най-големият ви син да тръгне натам като Чука на Еверам, за да ги размаже и да превземе града.

Иневера повдигна вежда.

— Предлагаш ми да излъжа дамаджите за онова, което съм видяла в свещените зарове?

Абан се усмихна.

— Дамаджа, моля ви. Не обиждайте и двама ни.

Иневера не се сдържа и се разсмя. Не ѝ беше приятно да го признае, но кхафитът бе започнал да ѝ харесва. Идеята му си имаше своите достойнства.

Тя бръкна в торбичката си и извади заровете с лявата си ръка, а с дясната измъкна извитата си кама.

— Протегни ръка.

Кхафитът видимо пребледня, но не посмя да откаже. След като хора се намокриха с кръвта му, той продължи да наблюдава като омагьосан, макар и ужасѐн, как тя ги разклати в шепата си и те засияха.

— Еверам, създателю на Рая и Ала, който ни даваш светлина и живот, твоите деца имат нужда от съвет. Трябва ли да изпълним плана на кхафита и да нападнем езерния град?

Заровете проблеснаха, когато ги хвърли, и се завъртяха, подхванати от магията. Гледката бе позната на Иневера, но Абан зяпна изумено, когато тя започна да оглежда символите, търсейки отговора.

Ако няма с кого да се бият, шарумите ще се разкъсат на парчета.

Изненадващо ясен отговор, защото напоследък отговорите на заровете бяха твърде неразбираеми, и въпреки това озадачаващ. Нито бяха одобрили, нито отхвърлили плана.

Тя ги разклати отново.

— Еверам, създателю на Рая и Ала, който ни даваш светлина и живот, твоите деца имат нужда от съвет. Ще има ли успех нападението над Лактън?

Езерният град няма да се предаде лесно без проницателност.