Черепният трон полностью

„В името на брадата на Еверам — помисли си той, — какво би могло да накара тази жена да заплаче?“ Ако беше някоя друга, може би щеше да се опита да я успокои, но Абан уважаваше дамаджата твърде много, затова просто наведе главата си над пергамента, като се престори, че не е забелязал нищо.

Останалите очевидно нямаше нужда да се преструват.

— Открихте ли бунтовниците най-после, майко? — попита Джаян.

Абан не притежаваше способността на Ахман да прониква в сърцата, но подобно умение не беше и нужно, за да разчете нетърпеливия блясък в очите на младия Шарум Ка. Днес пред Джаян се бяха разкрили три възможности. Да триумфира над съперниците си, защото очевидно се беше оказал прав, да си спечели слава, като потуши въстанието, и да задоволи кръвожадната си натура, която вече се опиваше от мисълта, че ще може да причинява болка и страдания на чините.

— Бунтовниците са кукли на конци. — Иневера замислено разклати заровете в ръката си. — Вредители, пуснати в силозите ни от истинските ни врагове.

— Кои, майко? — Джаян не можеше да скрие нетърпението в гласа си. — Кой е виновен за тези мерзки нападения?

Иневера вля тънка нишка енергия в заровете и те засияха, озарявайки лицето ѝ със зловеща светлина, която вложи в отговора ѝ силата на волята на Еверам.

— Лактън.

— Рибарите? — ахна Ашан. — Осмелили са се да ни нападнат?

— Били са предупредени от Лийша Пейпър — Иневера не можа да прикрие злостта в гласа си при изричането на това име, — че може да ги нападнем още през пролетта. Несъмнено господарите на докове се опитват да всеят раздор, за да задържим армията си тук.

Това бе напълно възможно, макар и очевидно невярно — поне доколкото знаеше Абан. Той потисна усмивката си, докато останалите приеха безусловно обвинението.

— Ще ги размажа! — Джаян вдигна свития си юмрук. — Ще избия всеки мъж, жена и дете! Ще изгоря…

Иневера разклати заровете в шепата си, манипулирайки символите, и мекото им сияние се превърна в ярък пламък, който пресече думите на Джаян и накара него и останалите да се извърнат настрани с примигване.

— Шарак Ка наближава, сине мой — каза Иневера. — Ще имаме нужда от всички мъже, които са способни да носят копие, и храна, с която да пълним стомасите им. Не можем да си позволим да накажем всички хора в земите им заради глупавите князе на Лактън. Трябва да се придържаш към плана на Избавителя.

Джаян скръсти ръце.

— И какъв е този план? Баща ми ни каза, че възнамерява да поведе войската ни натам след малко повече от месец, но никакъв план не беше обсъждан.

Иневера кимна към Абан.

— Кажи им, кхафите.

— Кхафитът ли? — тросна се Джаян. — Аз съм Шарум Ка! Какво знае този кхафит за бойните планове, което аз да не знам? Аз трябваше да съветвам баща ни, а не някакъв си свинеядец.

— Защото баща ни говореше с Еверам — предположи Асъм — и не се е нуждаел от твоите „съвети“. — Той погледна към Абан. — Трябвал му е само някой, който да му прави сметките.

Нещо в студения преценяващ поглед на Асъм уплаши Абан повече, отколкото агресията на Джаян. Той се подпря на патерицата си и се изправи, след което я облегна на писалището. Мъжете щяха да обърнат повече внимание на думите му, ако им ги поднесеше, стъпил здраво на крака. Прокашля се и придаде на лицето си изражение на нервно уважение, за да поуспокои „висшестоящите“.

— Почитаеми Шарум Ка — каза Абан, — загубите на хранителни запаси през последното Новолуние бяха по-големи, отколкото предпочете да обяви Избавителят. Без нови доставки, Дарът на Еверам ще бъде заплашен от глад още с пукването на пролетта.

Това привлече вниманието на всички събрани. Дори Ашан се наведе напред, погълнат от думите на кхафита.

— След шестнайсет дни идва датата, на която лактънците празнуват свещения ден на чините с падането на първия сняг. Началото на зимата.

— И какво от това? — сопна му се Джаян.

— Това също е денят, в който чините предават десятъка от своята реколта на лактънските господари на докове — рече Абан. — Десятък, който ще стигне за изхранването на армията ни до лятото. Избавителят измисли предприемчив план за заграбването с един ход на десятъка и на чинските земи.

Абан се поколеба, очаквайки в този момент да бъде прекъснат, но мъжете от тесния кръг мълчаха. Дори Джаян преглътна следващите си думи.

Кхафитът даде знак на Керан и строевият офицер донесе килима, на който съпругите на Абан бяха избродирали карта на чинските земи на изток, пусна го на земята и го побутна с крак, за да се разгърне. Абан го доближи с куцукане, а останалите се събраха в полукръг около него.

— Шар’Дама Ка възнамеряваше да изпрати тайно Шарум Ка и Копията на Избавителя, заедно с две хиляди дал’шаруми — той проследи пътеката през откритата територия с върха на патерицата си, избягвайки пътя на вестоносците и селата на чините, — за да превземат градчето Пристан, ето тук, сутринта при първия сняг.

Той почука с патерицата си по големия град, който се намираше на брега на езерото.

Джаян сбърчи вежди.

— Как завладяването на едно градче ще ни осигури езерния град?