Черепният трон полностью

— Съкровището е огромно. Можете да си наемете хиляди майки, които да ви следват и да ви засипват с похвали.

Джаян го изгледа косо.

— Колко огромно?

— Достатъчно, за да осигури земи, крепости и по десет хиляди драки на всичките ви доверени лейтенанти — отвърна Абан.

Равняващата се на едногодишна заплата на повечето шаруми сума изглеждаше голяма, но всъщност представляваше жалко подаяние, разпределена между няколко дузини мъже.

— Не бързай да раздаваш богатството ми, кхафите — изръмжа Джаян.

— Вашето богатство? — попита Абан с обиден вид. — Не бих проявил такова нахалство. Това са очакваните военни разходи, включени в бюджета, който дадох на андраха, преди да потеглим. Вашите пари спокойно могат да започнат да погасяват огромния ви дълг към Гилдията на строителите. Ако желаете, мога да уредя директно плащане.

Джаян изпука кокалчетата на ръцете си и Абан веднага разбра, че е улучил болното му място.

Слабостта на Джаян беше дворецът му. Той беше решил твърдо да го направи по-голям от всички останали, какъвто би подхождал на истинския наследник на Черепния трон. В комбинация с умението му да брои само до пръстите на двете си ръце, намерението на първородния принц го беше оставило с празна хазна и натрупващи се лихви, които едва ли щеше някога да успее да изплати. Неведнъж се бе изправял пред Черепния трон, за да иска пари за „военни разходи“, просто за да затвори устата на кредиторите си. Строежът на двореца на Шарум Ка беше спрял някъде по средата и срамът преследваше Джаян навсякъде.

Абан трябваше да реши този проблем, ако искаше да направи момчето по-податливо на влиянието му.

— И защо трябва да плащам на тези кучета? — сопна му се Джаян. — Те направо ми изсмукаха кръвчицата! И за какво? Куполите на двореца ми приличат на напукани яйца! Не, след тази победа те или ще подновят работата си, или ще наредя да ги избият.

Абан кимна.

— Това е ваше право, Шарум Ка. Но тогава ще се лишите от умели занаятчии, а останалите няма да разполагат с материали за работа. Или възнамерявате да убиете и работниците в кариерите? Производителите на отточни тръби? Дали заплахите ще поддържат впрегатните животни живи, когато няма да има пари за храна?

Джаян се умълча и Абан го остави да помисли известно време.

— Честно казано, Шарум Ка — рече най-накрая той, — ако смятате да убивате някого, най-добре ще е това да са лихварите с безумните лихви, които ви начисляват.

Джаян стисна ръцете си в юмруци. Всеизвестно беше, че е взел заеми от всеки един лихвар в Красия. Той отвори уста, за да започне тирада, която най-вероятно щеше да завърши със заповед за нещо кърваво и глупаво.

Абан се прокашля тъкмо навреме.

— Ако ми позволите да преговарям от ваше име, Шарум Ка, мисля, че ще успея да изчистя голяма част от вашия дълг и да започна редовни плащания, които ще позволят работата по двореца ви да продължи, и то без да изпразня кесията ви.

Той снижи глас така, че думите му да стигат единствено до ушите на Джаян.

— Вашите сила и влияние само ще се увеличат, ако към тях прибавите репутацията на човек, който си плаща дълговете, Шарум Ка. Какъвто беше баща ви.

— Не вярвайте на кхафита, Шарум Ка — предупреди го Хасик. — Шепотът му ще напълни душата ви с отрова.

— Повярвайте ми — каза Абан, кимвайки към Хасик — и ще можете да дадете на вярното ви псе златен член, който да допълни златния му зъб.

Джаян се разсмя и останалите от антуража му побързаха да го последват. Лицето на Хасик почервеня и той посегна към копието си.

Джаян пъхна два пръста в устата си и изсвири треперливо.

— Свирчо! Зад мен!

Хасик се обърна невярващо към него, но студеният поглед на младия Шарум Ка му показа ясно как ще се разправи с всяко неподчинение. С наведена глава Хасик отиде да застане зад Джаян.

— Справи се добре, кхафите — рече Шарум Ка. — Може би все пак няма да се наложи да те убивам.

Абан стискаше зъби, но полагаше огромни усилия, за да запази спокойно изражение на лицето, докато гледаше как воините обграждат склада. Беше умолявал Джаян да му позволи да изпрати на тази деликатна мисия своята Стотица вместо дал’шарумите, но предложението му беше отхвърлено. Твърде много слава щеше да се спечели от това.

Масивната сграда на доковете имаше големи прозорци, които гледаха към трите големи кея, пронизващи водата като тризъбец. Смяташе се, че вътре са се барикадирали местният търговски княз, господарят на док Айза, и неговите телохранители.

Според шпионите на Абан господарите на докове бяха истинската власт в Лактън. Херцог Рийчърд беше най-силният от тях, но гласът му нямаше по-голяма тежест от останалите, освен ако не се стигнеше до равенство в гласовете.

— Посрамваш го с тази задача — каза Керан.

Абан се обърна към приближаващия строеви офицер, който кимна към Безухия. Останалите от Абановата Стотица се бяха пръснали из града, проучваха и изготвяха доклади.