Но ето какво се случи. Във вторник, след рождения му ден, Уес не помнеше репликите си. Не можа да играе пред камера. Не можа да контролира гласа си. В сряда беше по-зле.
Но ще ви кажа и това. На рождения му ден — годишнината от смъртта на Дийкън, — когато се появи трезвен и се отнесе с уважение към сделката ни, Уес игра по най-блестящия начин в актьорската си кариера. Зенит в актьорския занаят. Често гледам с дълбок респект видеозаписа на тези сцени.
И снимките този ден бяха толкова блестящи, че заместник-директорът ме остави да довърша филма.
Но той никога не узна как фалшифицирах останалата част от него. Предишната нощ Уес бе загубил изцяло техниката си. Аз притежавах достатъчно готов материал, за да довърша филма — с много въображение и с известна, макар и непризната, но скъпоструваща помощ на Доналд Портър. Той дублира по-голяма част от финалните реплики на Уес.
— Нали ви казах? Хороскопи. Астрология — заяви Доналд.
Не му повярвах, докато не занесох четири заснети сцени на един познат експерт по звука. Беше се специализирал във вкарването на гласове в компютъра и показването им с визуални графики.
Той разстла картите пред мен.
— Някой си прави шега с теб. Или ти с мен.
Почувствах се толкова слаб, че се облегнах с ръце на бюрото му, когато го попитах:
— Как?
— Използвайки първия филм, и по-точно сцената с Дийкън в „Блудния син“, като образец — вторият филм е близо по звучене. Но третият няма никаква прилика.
— Тогава къде е шегата?
— В четвъртия. Той пасва напълно. Кой с кого се шегува?
В първия филм бе гласът на Дийкън. Във втория — този на Доналд Портър. Близо до гласа на Дийкън, дублиращ Уес в „Необуздана ярост“. А в третия филм бе гласът на самия Уес — диалога в „Необуздана ярост“, който не можах да използвам, защото Уес вече не бе на себе си.
А четвъртият клип? Гласът, който беше идентичен с този на Дийкън, автентичен, можещ да се провери, бе отново на Уес. Неговите пробни снимки. Имитираната сцена от „Блудния син“.
Уес се изгуби от погледа ми. Неговият актьорски талант го напусна със сигурност и той никога повече нямаше да стане изгряваща звезда. Продължих да го търся по телефона, но нито веднъж не получих отговор отсреща. И така в един втори и както се оказа последен опит, отидох до неговата неприветлива къща близо до пустинята. Съмнителните младежи, приличащи на сектанти, ги нямаше. Отпред стоеше само един мотор. Изкачих стълбите до слънчевата веранда, почуках, не получих отговор и отворих вратата.
Щорите бяха спуснати. Къщата тънеше в сумрак. Влязох в антрето и до слуха ми достигна нечие тежко дишане. Свих надясно и влязох в стаята.
Дишането стана по-високо, свирещо и задъхано.
— Уес?
— Не светвай лампата!
— Притеснявах се за теб, приятелю.
— Недей…
Но аз го направих. И от онова, което видях, ми се повдигна. Тялото му бе хлътнало в един стол. По-точно би било да се каже — просмукано, гниещо, разлагащо се. На бузите му имаше дупки, през които се виждаха зъбите. Около него на пода чернееше подобно на локва петно, сред което бяха разпилени скапани зеленчуци, от които се носеше нетърпима смрад.
— Май трябваше да отида на ралито на рождения си ден, а? — Гласът му излизаше със свистене през зеещите на шията му дупки.
— По дяволите, приятелю. — Сълзите рукнаха от очите ми. — Боже мой, трябваше да те оставя да го направиш.
— Ще ми направиш ли една услуга? Изгаси осветлението. Остави ме да свърша с това на спокойствие.
Имах толкова неща да му казвам. Но не можах. Сърцето ми се пръскаше от мъка.
— И, приятелю — додаде той, — мисля, че би било по-добре да забравиш за нашата сделка. Повече няма да работим заедно.
— Как да ти помогна? Сигурно има нещо, което бих могъл…
— Да, остави ме да приключа с това по начина, по който трябва.
— Чуй ме, аз…
— Иди си! — каза Уес. — Страшно ме боли, като те виждам тук, като чувам съжалението в гласа ти.
— Но аз се безпокоя за теб. Ти си ми приятел. Аз…
— Ето защо знам, че ще направиш това, което те моля. — Дупката в гърлото му издаде още един свистящ звук. — И ще си тръгнеш.
Стоях в мрака, чувайки и другите звуци, които издаваше: като от разлагаща се плът.
— Лекар. Сигурно има нещо, с което лекарят би могъл…
— Беше тук. И направи това. Никой лекар не може да излекува онова, което не е наред с мен. А сега, ако нямаш нищо против…
— Какво?
— Не съм те канил. Махай се оттук!
Изчаках още един продължителен момент.
— Разбира се.
— Обичам те, човече — каза той.
— Аз също.
Зашеметен, излязох, залитайки навън. Слязох по стълбите. Минах през пясъка. Заслепен от слънцето, неспособен да прочистя ноздрите си от зловонието в стаята, повърнах до колата.
На следващия ден отидох отново там. За последен път. Джил дойде с мен. Уес се беше преместил. Никога не узнах къде.
Ето как свърши неговата кариера. Талантът му го бе напуснал, но колко дълго и решително се бе съпротивлявал той.
Филми. Безсмъртие.
Разбирате ли, специалните ефекти са скъпи. От студията ще се опитат с всички средства да съкратят разходите.
Уес ми беше казал:
— Забрави за нашата сделка.
