Комисарят за обществена сигурност на Атланта Гилбърт Луис и отговорникът му за контакти с обществеността седнаха по-встрани, върху сгъваеми столове. След час Луис трябваше да даде пресконференция. Съвещанието откри старши детективът Спрингфийлд.
— Добре, момчета, да оставим шегите. Който е чел тазсутрешния бюлетин, знае, че напредък в разследването няма. Разпитите от врата на врата ще продължат, радиусът им ще се разшири с още четири преки. От центъра по информатика ни отпуснаха двама души, с тяхна помощ ще засечем резервациите за полети и наемането на коли както в Бърмингам, така и в Атланта. Днес ще работим главно за събиране на информация от летища и хотели. Да, отново! Трябва да бъдат разпитани всички камериерки и портиери, всички администратори. Убиецът несъмнено е трябвало да се почисти и приведе в ред, следи от това не може да няма. Ако откриете някой, който е почиствал подобна стая, незабавно изхвърлете сегашните и обитатели, слагайте пломбите и тичайте в най-близкото ателие за химическо чистене! Този път ще има какво да показвате на хората… Моля, доктор Принчи.
Доктор Доминик Принчи, главен съдебен лекар на щата, пристъпи напред и застана под снимката на зъбите. В ръката си държеше истинска зъбна протеза.
— Господа, ето така изглеждат зъбите на обекта — вдигна ръката си той. — Този модел е изготвен от Смитсоновия институт във Вашингтон в точно съответствие със следите от ухапвания по тялото на госпожа Лийдс и от особено ясния отпечатък върху парче кашкавал в хладилника на жертвите. Ясно се виждат пломбите на страничните резци. — Принчи посочи зъбите върху модела, после повтори същото и на уголемената снимка. — Всички зъби са под характерен общ наклон, а от този резец в средата липсва малко парченце. Съседният е прояден, ето тук… Типична „шивашка дупка“, получава се, когато човек дълго време къса конци със зъбите си.
— Зъбат мръсник! — промърмори някой.
— Откъде знаете, че именно престъпникът е отхапал от сиренето, докторе? — попита висок детектив от първия ред.
— Слюнката върху сиренето и раните от ухапванията е от една и съща кръвна група — отвърна той. — Жертвите имат други групи, захапките им също са различни.
— Добре, докторе — намеси се Спрингфийлд. — Ще размножим снимките и нашите хора ще ги показват при разпитите.
— А защо не ги предадем на печата? — попита Симкинс, човекът за контакти с обществеността. — Там ще ги отпечатат заедно с въпроса: „Виждали ли сте някъде подобни зъби?“
— Не виждам пречки — кимна Спрингфийлд. — Господин комисар?
Луис също кимна, но се оказа, че Симкинс още не е свършил.
— Доктор Принчи — продължи той, — журналистите ще ме попитат защо за изготвянето на този модел са били необходими цели четири дни… А сигурно и защо работата е трябвало да се върши чак във Вашингтон.
Специалният агент Крофорд задълбочено изследваше върха на писалката си. Принчи почервеня, но гласът му остана спокоен.
— Следите от ухапвания променят формата си, когато тялото се премести, господин Симсън… — започна той.
— Симкинс.
— Добре, Симкинс. Не бихме могли да изготвим този модел само по следите от ухапвания върху телата на жертвите. Ето защо особено важен е кашкавалът. Въпреки че е сравнително твърд, от него отпечатъци се снемат доста трудно. Трябва да се намаже предварително с мазнина, за да се премахне влагата от мястото за снемане на отпечатъци. Този процес е изключително деликатен и може да се извърши само веднъж. Смитсоновият институт вече е изпълнявал подобни поръчки от федералната лаборатория по криминалистика, притежава необходимата апаратура за реконструкция на лицево-челюстен портрет, разполага и с анатомичен артикулатор. Имат и постоянен консултант-одентолог. Всичко това ние го нямаме. Други въпроси?
— Ще бъде ли честно да кажем, че забавянето е по вина на централната лаборатория на ФБР? — продължи да настоява Симкинс.
Принчи се извърна към него.
— А ще бъде ли честно да признаем, че специалният агент Крофорд, официално натоварен с разследването, е открил сиренето в хладилника едва онзи ден, доста след като вашите екипи бяха приключили с претърсването? Той го изпрати в лабораторията по мое лично настояване. Надявам се да получа честен отговор и на още един въпрос — дали някой от вас не си е ръфнал от проклетото сирене?
Намеси се комисарят Луис и плътният му глас загърмя в залата:
— Никой не поставя под съмнение вашите заключения, доктор Принчи. А на вас, Симкинс, ще кажа, че не сега е времето за разни пикливи съперничества с ФБР! Дайте да вървим нататък!
— Всички преследваме една цел — обади се Спрингфийлд. — Ще добавиш ли нещо, Джак?
Крофорд се изправи. Извърнатите към него лица едва ли можеха да се нарекат приятелски. Нещо трябва да се направи, помисли си той.
