— Прайс още ли работи в отдела за стари отпечатъци?
— Да. Напоследък е само там… Съставя каталог на частични или единствени отпечатъци, открити на местопрестъплението.
— Ще се наложи да го изпратиш в Атланта.
— Защо? Нали сам каза, че там имат добър специалист?
— Добър е, но не може да се сравнява с Прайс.
— За какво ти е? Какво ще търси?
— Искам да прегледа ноктите на госпожа Лийдс, включително и тези на краката. Имат маникюр, което означава гладка повърхност. Искам също да провери и роговицата на очите им. Мисля, че за малко е свалил ръкавиците, Джак…
— Господи! — въздъхна Крофорд. — Ще трябва да много да бърза… Погребението е днес следобед.
— Според мен непременно е докоснал тялото и — рече вместо поздрав Греъм.
Крофорд му подаде една консерва кока-кола от автомата в полицейското управление на Атланта. Беше осем без десет сутринта.
— Сигурно. Нали я е местил насам-натам — рече той. — По китките и личат следи от стискане, зад коленете — също. Но всички отпечатъци в къщата са от гумени ръкавици. Не се безпокой, Прайс вече е тук… Начумерен стар негодник! В момента пътува към Дома на покойниците. Снощи са прехвърлили труповете от моргата, но обработката им не е започнала. Ти успя ли да поспиш?
— Около час. Мисля, че няма начин да не я е пипнал с голи ръце!
— Дано да си прав. Но тукашната-лаборатория е готова да се закълне, че нито за миг не е свалял хирургическите си ръкавици. Върху парчетата огледало има няколко съвсем гладки отпечатъка. От показалец върху задната част, а отпред — леко размазани следи от палци. След употребата ги е излъскал, а сигурно е разгледал и гадната си мутра — отбеляза Греъм.
— Парчето огледало в устата и е цялото в кръв. Същото се отнася и за очите. Не е свалял ръкавиците.
— Госпожа Лийдс е била хубава жена — рече Греъм. — Видял си семейните снимки, нали? В миг на интимност всеки мъж би поискал да докосне кожата и…
— Интимност? — в гласа на Крофорд се прокрадна отвращение, което не можа да сподави. Може би затова реши да се направи, че търси монети из джобовете си.
— Точно така, интимност. Били са насаме, всички останали вече са били мъртви… Би могъл да прави с очите им каквото си поиска — да ги затваря, да ги отваря…
— Каквото си поиска — повтори като ехо Крофорд. — Кожата и е изследвана за отпечатъци. Но без резултат. Само на шията има следи от стискане, и толкоз.
— В заключението не пише, че ноктите и са изследвани за отпечатъци.
— Допускам, че са ги размазали, докато се вземали материал за изследване изпод ноктите и. Но ги впила само в собствените си длани. Изобщо не е издраскала убиеца си…
— Имала е хубави крака — подметна Греъм.
— Аха, прав си… — кимна Крофорд. — Хайде да се качваме, че войската отдавна е вдигната под тревога.
Джими Прайс мъкнеше обемист багаж — два тежки сака с апаратура, плюс голям куфар за камерата и триножника. Вмъкна всичко това с доста шум в погребалното бюро „Ломбард“ в Атланта. Кльощав и сприхав старец, Прайс бе в особено лошо настроение след продължителното пътуване с такси през тежкия сутрешен трафик.
Посрещна го младеж с официален костюм и безупречна прическа, който побърза да го вкара в празна канцелария, чиито стени и мебелировка бяха издържани в мек кайсиев цвят. Единствената вещ върху полирания плот на писалището беше скулптурна фигурка, наречена „Ръце, сключени за молитва“. Когато се появи Ломбард, Прайс се беше заел да изследва отпечатъците на ръцете в молитвена поза. Ломбард провери старателно служебната му карта.
— Разбира се, тукашният ви филиал, или както там го наричате, не пропусна да ме уведоми за посещението ви, мистър Прайс. Но снощи ни се наложи да гоним с полиция един нахалник, който непременно държеше за направи няколко снимки за „Националния сплетник“. Ето защо съм длъжен да проявявам бдителност и се надявам да ме разберете. Телата получихме в един часа след полунощ, а погребението е насрочено за пет следобед. Сам виждате, че нямаме време за губене…
— Няма да ви бавя — рече Прайс. — Трябва ми помощник със средна интелигентност, стига да разполагате с такива хора… Да сте пипали телата, господин Ломбард?
— Не.
— Разберете кой ги е докосвал. Ще ми трябват отпечатъците им.
Сутрешното съвещание в полицията по случая Лийдс се ограничи върху една тема — зъбите.
Шефът на детективите Бъди Спрингфийлд, едър мъжага с навити ръкави, се бе облегнал до вратата в компанията на доктор Доминик Принчи, а двайсет и тримата му подчинени бавно заемаха местата си в залата.
— Искам най-широките ви усмивки, момчета — рече Спрингфийлд. — Покажете зъбки на доктор Принчи. Точно така, трябва да ги видим добре. Спаркс, за бога, това в устата ти език ли е, или си глътнал котка? Хайде, по живо!
На дъската за обяви до вратата беше окачена голяма снимка на комплект горни и долни зъби, заснети фронтално. Двамата с Крофорд се настаниха в дъното, а детективите насядаха по банките.
