— Ще го довърша. Но първо искам да видя това. Греъм отвори получения от Меткаф по експресната поща плик и изсипа съдържанието му на масата. Две прашни ролки за любителска кинокамера, опаковани поотделно в найлонови пликчета.
— Меткаф повдигна ли обвинения срещу Найлс Джейкъби?
— Безсмислено е да го вини в кражба — отвърна Греъм. — Тъй и тъй наследява всичко, заедно с брата на Джейкъби. За хашиша не знам. Областният прокурор на Бърмингам е склонен да си затвори очите.
— Добре — рече Крофорд. Подвижният екран се спусна от тавана на съдебната зала. Беше монтиран така, че съдебните заседатели да виждат заснети на лента доказателства. Греъм включи прожекционния апарат.
— Проверката на вестникарските щандове, от които Зъбльото би могъл да се снабди със „Сплетника“, е в пълен ход — каза Крофорд. — Вече разполагам с резултати от Синсинати, Детройт и Чикаго. Ще се наложи да издирим няколко откачени типа.
Греъм нагласи лентата и я пусна. Филмчето беше с риболовна тематика. Децата на Джейкъби бяха наклякали по брега на езеро с въдици в ръце.
Греъм се опита да не мисли за тях като за безжизнени тела, закопани в земята в малки сандъци, направи всичко възможно да ги вижда такива, каквито бяха на лентата — просто деца, които ловят риба.
Тапата на момиченцето подскочи и потъна. Беше уловило нещо. Пликчето с фъстъци на Крофорд прошумоля.
— В Индианаполис си скъсват задника да разпитват продавачи на вестници и да проверяват бензиностанциите на „Сървко“ — каза той.
— Искаш ли да гледаш този филм, или не? — попита Греъм.
Крофорд остана безмълвен до края на двуминутното филмче, после промърмори:
— Страхотно! Хвана костур. Ще се отнася до портрета…
— Джак! Ти си бил в Бърмингам веднага след убийството, докато аз отидох там чак след един месец. Видял си къщата, докато все още е била техен дом, а аз не! Когато влязох в нея, беше ремонтирана и обзаведена наново. А сега ме остави да хвърля едно око на тези хора, за бога. После ще довърша портрета! Нагласи втората лента.
На екрана на съдебната зала се появиха кадри от празнуване на рожден ден. Семейство Джейкъби се бяха настанили около празничната трапеза и пееха. „Честит рожден ден“, прочете по устните им Греъм.
Единайсетгодишният Доналд Джейкъби беше с лице към камерата. Бяха го сложили да седне на централното място, пред него имаше голяма торта. Светлинките на свещите се отразяваха в очилата му.
Настанени до него, но на дългата страна на масата, брат му и сестра му гледаха как духа свещите. Греъм се размърда.
Госпожа Джейкъби се наведе напред, хвана котката от масата и я пусна на пода. Тъмната и коса се люшна като завеса.
Сега госпожа Джейкъби подаваше на сина си голям плик. От него се точеше дълга панделка. Доналд Джейкъби го отвори и извади отвътре огромна поздравителна картичка. Погледна към камерата и завъртя картичката към нея. На нея пишеше: „Честит рожден ден, следвай панделката!“
Камерата с подскачане проследи шествието, отправило се към кухнята. Вратата, затворена с райбер. Стъпалата към мазето. Доналд се спуска по тях, следвайки панделката, след него пристъпват останалите. Краят на панделката е привързан за кормилото на велосипед с десет скорости.
Защо ли не са му подарили колелото навън, в двора, запита се Греъм.
На екрана с подскачане се появи следващият кадър и той даде отговор на въпроса му. Вън валеше дъжд, по двора проблясваха локви. Къщата изглеждаше съвсем различна. Собственикът на недвижими имоти Гихън беше пребоядисал фасадата след убийствата. Външната врата на мазето се разтвори и от нея излезе господин Джейкъби с велосипеда в ръце. Това бе първата му поява във филмчето. Ветрецът разроши кичура коса, внимателно преметнат върху плешивината му. Той тържествено пусна колелото на земята. Филмчето свършваше с кадър, в който Доналд предпазливо направи първото си кръгче.
— Адски тъжно — въздъхна Крофорд. — Но всичко това вече го знаем.
Греъм пренави лентата и пусна отново сцената с рождения ден и Крофорд поклати глава, извади някакви книжа от куфарчето си и се зае да ги чете на светлината на джобно фенерче.
На екрана господин Джейкъби изнасяше колелото от мазето. Вратата зад него се захлопна, от нея висеше катинар. Греъм стопира кадъра.
— Ето. Сега разбирам за какво му е била необходима резачката, Джак. Да пререже катинара и да проникне в къщата през мазето. Но защо не го е сторил?
Крофорд угаси фенерчето и вдигна глава. Намести очилата на носа си и насочи поглед към екрана.
— Какво?
— Знаем със сигурност, че е носел клещи за рязане на метал — поясни Греъм. — Използвал ги е да среже един клон, който му е пречел да наблюдава къщата откъм горичката. Но защо не ги е употребил, за да проникне през мазето?
— Не е могъл — пусна крокодилска усмивчица Крофорд. Много обичаше да кара хората да гадаят.
— Но дали е опитал? Оставил ли е следи? Тази врата така и не успях да видя. — Гихън вече я беше сменил с желязна с тежки резета.
