Настолната лампа беше в левия край на писалището. Значи е десняк. Трябваше му отпечатък от левия палец на човек, който си служи с дясната ръка.
— Ще пробваме подложките за бележници — подхвърли на Крофорд, който се беше приближил зад него. — Тях не може да използва без лявата ръка.
Започнаха да преглеждат чекмеджетата, после погледът на Греъм падна върху календара за срещи. Забързано прехвърли изписаните вече страници и стигна до събота, двайсет и осми юни — деня на убийството на семейство Джейкъби.
Графите на четвъртъка и петъка преди този уикенд бяха празни.
Пръстите му прехвърлиха няколко страници и спряха на последната седмица от юли. И тук нямаше записано нищо за четвъртък и петък. В графата за сряда имаше отбелязано нещо: АМ 552 3:45 — 6:15.
Греъм преписа буквите и цифрите.
— Искам да знам закъде е бил този полет.
— Дай аз да проверя, а ти продължавай тук — предложи Крофорд и излезе да търси телефон.
Греъм се взираше в тубичката с лепило за изкуствени зъби, която откри в най-долното чекмедже, когато Крофорд отново се изправи на вратата.
— Полетът е до Атланта, Уил — промълви той. — Да вървим да го приберем!
Студена вода плисна в лицето на Реба и се стече по косата и. Виеше и се свят. Под нея имаше нещо твърдо и наклонено. Извъртя глава да го усети по-добре. Дърво. Мокра студена кърпа избърса лицето и.
— Добре ли си, Реба? — попита спокойно Долархайд.
Тя се отдръпна от гласа.
— Дишай дълбоко. — Изтече една минута. — Ще можеш ли да се изправиш!? Опитай.
Тя успя едва след като усети опората на силните му ръце. Стомахът и се надигна. Той изчака да отмине пристъпът.
— Сега нагоре по рампата. Помниш ли къде се намираш? — Тя кимна. — Извади ключа от ключалката, Реба. Влез вътре. Сега заключи и окачи ключа обратно, на шията ми. Остави го да си виси на мястото. Нека проверим дали наистина е заключено. — Тя чу как пробва бравата, — Добре. А сега иди обратно в спалнята, знаеш пътя.
Тя се спъна и падна на колене. Главата и клюмна. Той я хвана за ръцете, изправи я и и помогна да стигне до леглото.
— Седни на този стоп.
Тя се подчини.
— А СЕГА МИ Я ДАЙ! Тя се опита да се изправи, но силни ръце я притиснаха към мястото и.
— Стой мирно, иначе не мога да те предпазя от него! — предупреди я Долархайд.
Разсъдъкът и отново започна да функционира, но някак неохотно.
— Моля те, опитай! — прошепна тя.
— Реба, с мен е свършено.
Беше се изправил и вършеше нещо. Миризмата на бензин стана нетърпима.
— Протегни ръка, пипни това… Не го хващай, само го пипни! — Тя напипа нещо като стоманени ноздри, гладки отвътре. Дулото на пушка.
— Това е пушка, Реба. Двуцевка магнум. Знаеш ли какво може да се направи с нея? — Тя кимна. — Махни си ръката. — Студеното дуло опря, във вдлъбнатината на гърлото и. — Много ми се искаше да ти имам доверие, Реба. Много! — Сякаш плачеше, съдейки по гласа. — Беше ми толкова хубаво с теб! Наистина плачеше.
— На мене също, Д. Беше страхотно. Моля те, не ми причинявай болка!
— За мен всичко е свършено. Не мога да те оставя в неговите ръце. Знаеш ли какво ще направи Той?
— Вече крещеше. — Знаеш ли какво ще направи Той? Ще те хапе до смърт! По-добре да дойдеш с мен.
До ушите и достигна драскането на клечка кибрит, замириса на сяра, нещо изсъска. Горещина. Дим. Огън. Най-много се страхуваше от това. Пожар. Господи, всичко друго, само не пожар! Надяваше се да я убие с първия изстрел. Краката и се стегнаха, готови да побягнат. Хленчене.
— Ох, Реба, не мога да гледам, как гориш! Дулото се отдръпна от гърлото и. Двете цеви на пушката гръмнаха в мига, в който тя се изправи на крака.
Ушите и писнаха, беше сигурна, че е улучена, че е мъртва. По-скоро усети, отколкото чу тежкия тътен на падащо тяло. Дим и припукване на пламъци. Пожар! Огънят и помогна да дойде на себе си. Горещина лизна ръцете и лицето и. Навън, по-скоро навън. Препъна се в някакви крака, блъсна се в леглото, задави се от гъстия дим.
Стой ниско долу, под дима, спомни си тя кой знае къде дочути правила. Не тичай, защото се блъскаш в разни предмети и ще умреш.
Беше заключена. Заключена! Направи няколко крачки, наведе се ниско, пръстите и се провлачиха по пода. Откри крака. Значи в другия край. Коса или нещо, наподобяващо коса. Пръстите и хлътнаха в нещо меко под косата. Пихтия със стърчащи остри костици. Око, което плува свободно вътре.
Ключът е около врата му. Бързай! Хвана верижката с две ръце, запъна крака под тялото си, дръпна рязко. Верижката се скъса, тя падна назад, но веднага задраска с ръце и крака, за да се изправи. Завъртя глава и се ослуша, напълно объркана. Опитваше се да чуе нещо с пищящите си уши, да усети нещо различно от пропукването на пламъците. Краят на леглото. Кой край? Препъна се в тялото, направи опит да се ослуша.
ДЗЪН, ДЗЪН, Стенният часовник. ДЗЪН, ДЗЪН. Ето, вече е в хола. ДЗЪН, ДЗЪН. Сега надясно.
