Бе запленен от нея още от мига, в който я зърна. Никога не беше виждал нещо толкова близко до най-съкровените му чувства. Беше убеден, че Блейк е съумял да надникне през ухото право в главата му и именно там е открил Червения дракон за своята картина. Седмици след това Долархайд имаше усещането, че мислите му изтичат през ушите и смътно проблясвате мрака на лабораторията. Започна сериозно да се тревожи да не повредят оставените за проявяване филмчета. Натъпка ушите си с памук, после го смени със стъклена вата за изолация, опасявайки се, че памукът може да пламне. Ушите му се разкървавиха. Най-накрая намери разрешението — изряза от калъфката на дъска за гладене малки кръгчета азбестов плат, направи ги на топчета и ги натика дълбоко в ушите си. От дълго време не бе притежавал нищо освен Червения дракон. Но нещата вече се промениха. Усети началото на ерекция.
Искаше да извърши ритуала бавно и търпеливо, но изведнъж усети, че не може да чака.
Слезе в гостната на първия етаж и дръпна тежките завеси на прозорците. Разпъна платното на екрана и нагласи прожекционния апарат. Преди години, въпреки протестите на баба му, дядото домъкна в гостната удобно кожено кресло, което можеше да става на легло. Долархайд беше доволен, че го има. Беше тъй удобно. Метна хавлията си върху страничната облегалка на креслото и изключи осветлението.
Отпуснат лениво в тъмната стая, той можеше да е навсякъде. На мястото на полилея бе монтирал великолепен апарат за светлинни ефекти, който бавно се завъртя. Причудливи цветни петна заподскачаха по стените и пода, по собствената му кожа. Би могъл да си представи, че лежи в кабината на космически кораб, който се устремява към неизвестното; че е в прозрачен апарат, непознат на човечеството, сам сред звездите. Затвори очи и усети как по тялото му безшумно се движат разноцветни петна. Отвори ги и изпита чувството, че това не са петна, а светлините на далечни градове — под него, над него, навсякъде. Горе и долу бяха понятия, които вече не съществуваха. Апаратът за светлинни ефекти загря и увеличи скоростта си. Цветните петна го обляха като планински поток, прелитаха под странни ъгли над мебелите, стичаха се като метеоритен дъжд по стените. Би могъл да бъде комета, носеща се към мъглявината Рак. Но едно място в стаята бе напълно защитено от потоците светлина — това беше екранът, предпазен от специално нагласен до апарата картон.
Някога ще запали цигара и ще пуши, за да усили ефекта. Но сега нямаше нужда от стимулатори.
Пръстът му включи прожекционния апарат. Върху екрана проблесна бял правоъгълник, почти веднага сменен от първите кадри — сивкави и надраскани. На тяхно място се появи сив шотландски териер, който наостри уши и изтича към кухненската врата. Късата му опашка възбудено се въртеше. В следващия кадър същото куче препускаше към ъгъла, поглеждайки встрани, без да намалява скоростта си. После в кухнята се появи госпожа Лийдс, натоварена с покупки. Засмя се и докосна косата си. След нея вървяха децата.
Следваше преход към слабо осветената спалня на Долархайд на горния етаж. Той е гол пред репродукцията на „Великия Червен дракон и жената в слънчеви одежди“. На очите си има „бойни очила“ — пластмасови с каишка за през главата, каквито използват хокеистите. Засилва ерекцията си с ритмични движения на ръката.
Пристъпва елегантно към камерата и кадърът се разфокусира. Ръката му се протяга да нагласи фокуса, лицето му изпълва целия кадър. Камерата леко потрепва, образът се избистря и на екрана е само устата му в едър план. Обезобразената горна устна се изтегля нагоре, езикът се показва между зъбите, едното му око е още в кадър. Устата изпълва целия екран, потрепващите устни се дръпват и разкриват неравни зъби… Следва мрак, тъй като устата му налапва обектива. Следващото изпълнение е далеч по-сложно.
Танцуващата неяснота на произволно насочената светлина постепенно придобива очертанията на легло. В него се мята Чарлс Лийдс. Жена му се надига, прикрива очи с ръка, поглежда към мъжа си и се опитва да стане, но краката и се заплитат в чаршафите. Камерата подскача към тавана, през екрана за миг пробягва част от корниза. После изображението се успокоява. Госпожа Лийдс е пак в леглото, а върху нощницата и бавно се разстила тъмно петно. Очите на Лийдс са изцъклени безумно, а ръцете му са вкопчени около шията. В продължение на няколко кадъра екранът остава черен, после следва прещракването на лепенките по лентата.
Сега камерата е стабилна, нагласена на триножник. Всички вече са мъртви. Мъртви и подредени. Двете деца са облегнати на стената с лица към леглото, третото е в ъгъла, обърнато към камерата. Съпрузите са в брачното ложе, наметнати със завивките. Господин Лийдс е леко надигнат, главата му опира в таблата на кревата, чаршаф прикрива въжето около гърдите му, главата е леко клюмнала встрани.
